Пълно описание на продукта
„Лицата на неродените пеперуди“ е повест, в която всяка история има собствен живот, но същевременно е неразривно свързана с другите чрез главната героиня. Това е опит за събиране на парчетата на един разпилян живот в един самосвиващ се глобализиран свят, където насилието се явява одушник и надзирател.
Действието се развива на два континента, в две коренно различни държави – САЩ и България, и прави неочаквани скокове в пространството и времето.
Главната героиня, Адриана Денкова, е българка, родена и израснала в България, в семейство, в което животът е сложна плетеница от насилие, тъга и битка за оцеляване.
И двамата родители оказват огромно влияние върху формирането на характера на героинята: бащата чрез физическото и емоционално насилие, което налага в семейството, майката, чрез страха от това насилие и неспособността да защити дъщеря си.
Сблъсъците на Адриана със самотата и агресията на света са сякаш предопределени от преживяната и предадената в детството травма. Травма, която води до само-затваряне и само-изолация, прикрита с маската на справяща се със всичко, силна жена.
Чрез съдбата на Адриана, книгата докосва две много тежки и наболели теми: тази за домашното насилие и неговите последици върху човешката душа, както и темата за самотата, в която човек попада, когато се спусне по дългия път на себе-търсене. Самота, която в днешния силно компютъризиран свят се самозалъгва в социалните мрежи и води до още по-жестоко свиване в себе си.
Работата на Адриана като следовател в отдел Домашно насилие е реализацията на химерния образ от детските ѝ години – силната жена-воин, която не се спира пред нищо. Но се оказва, че в личен план, тази професия само добавя още демони, които героинята трябва да опитомява, за да оцелее.
Животът на Адриана преминава като главна артерия през творбата, а от там се разклоняват и разплитат като множество вени и капиляри, чужди човешки съдби, опитващи да разпукат пашкулите на живота и да излязат на бял свят. Съдби, като тези на парашутиста, скочил от моста. На седемнадесет годишната Саяна, простреляна в гърдите за сто и петдесетте долара в касата. На седем годишния Ози, смело опълчил се срещу вилнеещия пиян баща. На сержанта, със странния черен хумор, неразбиран от никой друг, освен от бойните му другари. На младия полицай, загубил живота си навръх Нова Година. Тези и още много такива съдби са постоянните квартиранти в сънищата на Адриана.
Това е книга за един дисперсен живот в едно дисперсно време, в което фабулата е като че ли немислима. Всеки ден е самодостатъчна история. Записана на късче бял лист. На салфетка в ресторант. И хвърлена на вятъра. За да достигне, някой ден, може би, до някой, който ще го е грижа. И ще се заслуша. Или зачете. И може би, ще отрони сълза.
Всички характеристики
Категории | Книги и учебници Книги Световна проза |
---|---|
Автор | Мариела Г. Георгиева |
Издателство | Астарта |
Година | 2023 |
Издание | Мека корица |
Брой страници | 224 |
Вид продукт | Повести и новели |
Жанрове | По действителни събития |
Език | Български |
---|---|
Националност | Българска |
Размер на продукта | 13 x 20 x 2 cm |
Баркод | 9789543503445 |
ISBN | 9769543503445 |
Размер на опаковката | 13 x 20 x 2 cm |
Тегло | 0.2 kg |
Ревюта
Добави ревюСортирай по:
Филтрирай:
Въпреки че имах възможността да прочета някои глави от книгата още в процес на писане и имах идея за силата на този текст, когато започнах да чета вече издадената книга бях тотално завладяна. Разказът върви с лекота и красота на езика, които в съчетание със силните, проникващи дълбоко в душата истории, буквално спират дъха. Буцата, която заседна в гърлото ми още в началото, остана там до края на книгата. Защото насилието, за което говори Мариела и с което се е борила по различен начин през всички години от живота си, продължава да е на дневен ред. И сякаш от него изход няма.
Изходът са хора като Мариела, които независимо дали са в армията или се борят срещу домашното насилие като полицаи и социални работници са преди всичко хора.
Изходът сме и всички ние, които можем всеки ден да дадем нашия малък човешки принос за това да не позволяваме на насилието да остава ненаказано. И тази книга вдъхновява за това.
Четеш за една нощ.Боде в сърцето и заспиваш трудно .
“Крилата на неродените пеперуди” създават бедствие в съзнанието. “Защо?”…