Литературен обяд и други разкази

„Литературен обяд и други разкази“ е сборник от дванайсет разказа, специално подбрани от авторката Ейлиш ни Гуивна и нейния преводач Димитър Камбуров за българския читател. Те са представителни за Ни Гуивна, писани са през последните три десетилетия и обхващат голяма част от важните за авторката теми и интерпретации.

В селекцията присъстват емблематичните (и безкрайно смешни) „Литературен обяд“ и „Градът на литературата“, посветени на писателския елит на Дъблин и раздаването на субсидии в литературните среди; „Кръв и вода“ с темата за семейството, отношенията с роднините, срама, справянето с чувството за вина; „Акушерка на феите“, в който майсторски е вплетена ирландска фолклорна приказка, за да ни даде възможност да погледнем през друга призма към събития от днешния ден - нежелано раждане на момиченце, убийство, намек за кръвосмешение.

„Престъпвания“, сблъскващ два несъвместими свята и с трагичен финал; „Жената с рибката“ с деликатното намигане към любимия Чехов; „Летен сладкиш“ с една красива любовна история на фона на трудни времена. Да не забравяме и „Изворци“ - българското преживяване на една ирландка. Чак до „Уелският бряг“ и паметта за мъртвите. И още.

Книгите на Ейлиш ни Гуивна са преведени на немски, чешки, италиански, японски и шотландски келтски, а отделни нейни разкази са достъпни на много езици, между които френски, испански, словенски и руски.

„Камъче в езеро, което образува концентрични кръгове, или свят, събран в песъчинка“ - това е добрият разказ според собственото определение на Ейлиш ни Гуивна. И нейните разкази са именно светове, събрани в песъчинка. Те документират живота такъв, какъвто е.

Разказите ми почти винаги са с герои ирландци, най-вече жени. Действието често се развива някъде в Ирландия - пише Ни Гуивна. - Но дори мястото да е различно, на него се гледа през ирландски очи.

Какво виждат ирландските очи?

Тези разкази са различните лица на Ирландия. Нейният провинциализъм и неравномерното ѝ развитие. Дългът към предците и степента, в която сме обречени да ги продължаваме в днешното си. Въпросът за политическото и за личното. За мъжкото и женското. За нежеланите новородени момиченца, за забранения аборт, за големия глад, за емиграцията, за оцеляването. За литературата като ирландско изкуство, за абсурдната машинария на бордове и награди. За трудната среща между Изтока и Запада, за източноевропейската имиграция, за ксенофобията като мизогинност. Накрая за верността отвъд живота, за верността, жива и в смъртта...

Димитър Камбуров

Ако седнете на една маса с приятели и си поръчате "Литературен обяд и други разкази", ще получите пищно меню, бъдете сигурни. Първо ще усетите босилека и прещипа, а отнякъде ще долети и аромат на рози. Тази книга обаче не е само за упойващите ухания, които те пренасят на свидни места и подслоняват сърцето ти. Тя е и за бодлите по розата - и за това, което се случва след дóсега с тях.

Ива Колева

Ирландският литературен критик Финтан О’Тул - който, между другото, е и герой в два от разказите в сборника - пише в Sunday Tribune: Навярно е нужен усет за комичното, за клоунското, за да се разкаже за положението на съвременната жена в Ирландия, и колкото по-малко реалистични на вид са разказите на Ейлиш ни Гуивна, толкова по-убедително е внушението за надвиснало смущаващо отчаяние... Характерният глас на авторката в тези разкази заслужава да бъде чут.

Творчеството на Ни Гуивна отразява неравномерните, ръбати тревоги на обикновените хора, които понякога живеят в необикновени времена. Нейните героини могат да бъдат задълбочени, ерудирани, коварни, грижовни, ревниви или страстни. Харесва ми начинът, по който използва фолклора на различни култури, за да събере нишките на умело изтъканото си повествование. Освен другото притежава и чудесно чувство за хумор.

Мери О’Донъл

Разказът е повече насочен навътре, докато романът е по-екстровертен. Авторите на разкази се интересуват повече от собствения си вътрешен свят, докато новелистите - от света на другите. Разбира се, всеки творец би могъл да пише както разкази, така и романи, да пробва различни жанрове. Но в същността си вероятно е или едното, или другото. За себе си мога да твърдя, че предпочитам разказите. За мен разказът е естествен начин на изразяване, докато при романа се налага да вложа много труд и усилия, да вървя срещу течението.

Ейлиш ни Гуивна

Ейлиш ни Гуивна е родена в Дъблин. Следвала е в Университетски колеж Дъблин и в Копенхагенския университет и е магистър по Средновековие и доктор по Ирландски фолклор. Автор е на няколко сборника разкази, много романи, книги за деца, театрални и радиопиеси. Работила е и като сценарист за RTE и TG4. Носителка е на множество награди, в това число Stewart Parker за драма, Butler за проза, няколко награди Oireachtas за ирландски роман и три Bisto за детска литература.

Романът ѝ Танцът на танцьора е финалист за наградата Orange през 2000 г., а сборникът ѝ Лед от вътрешността на страната е отличена книга на Ню Йорк Таймс. През 2015 г. получава наградата Irish PEN за изключителен принос към ирландската литература. Дълги години Ейлиш работи като библиотекарка и архивистка в Ирландската национална библиотека.

Димитър Камбуров е доцент по литературна теория към едноименната катедра на Факултета по славянски филологии на СУ. Преподава литературна теория, литературна история, културни изследвания, полородови изследвания. Автор на Явори и клони (Фигура, 2003); Българска лирическа класика (Просвета, 2005), както и на множество студии, статии, анализи, рецензии.

Фулбрайт старши изследовател в Ървайн, САЩ, лектор по български език, литература и култура в Пекински университет за чужди езици. Специализирал е в университети в Берлин, Будапеща, Сантяго де Компостела, Виена. В Ню Йорк живее между 2011 и 2014 година, а през последните пет години е лектор по български език, литература и култура в Тринити Колидж, Дъблин