Пълно описание на продукта
Днес ние имаме нужда да потърсим истинския, неподправения, а не митологизирания образ на Иван Пейчев. Твърде много се говори и пише за резигнацията и скепсиса, за отчаянието, които били завладели поета особено през последните години от живота му, за мрачните интонации на късните му творби. Но дали наистина е така? Ако внимателно прочетем стихотворенията от последните две книги на поета - „Знамената са гневни" и „Сенки на крила", тоя мит бързо ще рухне. В тези творби има съмнение и страдание, болка и покруса, гняв и разочарование, но в тях няма и следа от апатия и униние.
Според Иван Пейчев поезията трябва да бъде другото име на надеждата. Надеждата, че човекът ще открие действителния път към истината, хармонията и красотата, че ще се прероди поетически пред лицето на бъдещето. Поезията в споменатите книги отразява сблъсъка на противоположни чувства, състояния и настроения, мъчително съмнение, раздвоение и вътрешни конфликти и именно затова неин естетически бог, нейно емоционално слънце е надеждата. И тук се сблъскваме с един парадокс - по своята най-дълбока и съкровена природа Иван Пейчев е лирик, а стиховете му почти винаги са изпълнени с драматично напрежение, заредени са с резки колизии и конфликти.
Почти във всяка строфа долавяме дълбоко страдание и вътрешно раздвоение. Поетическото самосъзнание на Пейчев се саморазгръща от конкретната метафора, образ или сравнение, от опредметената лирическа визия в своеобразен порив към абсолютното. На везните между космическата освободеност и по-ривност, и релефната, предметната образност, се ражда магията на лирическото слово у поета. Защо все пак има такова скрито драматично напрежение в поезията на Иван Пейчев? Отговорът на тоя въпрос се крие в противоречивостта на човешкото битие. Лирикът иска да пресъздаде поетически тайната, наречена човек. Но човекът никога не е един и същ, доброто не може да се разбере без злото, любовта не може да се възприеме без омразата, животът не може да се изтълкува без смъртта. Така поетът, като извайва словесните статуи на нежното любовно чувство или ликуващото великолепие на природата, неизбежно нарушава идилията, внасяйки драматични и даже трагични тонове. Понякога той дори вижда себе си като „един невероятен гладиатор", който пада „в мрежите на головата разлика / под ветото на стадионите, / които плюят семки". Но не се предава.
Иван Гранитски
Всички характеристики
| Категории | Книги и учебници Книги Поезия и пиеси |
|---|---|
| Автор | Иван Пейчев |
| Издателство | Захарий Стоянов |
| Година | 2020 |
| Издание | Мека корица |
| Брой страници | 124 |
| Вид продукт | Стихосбирки |
| Жанрове | Съвременни |
| Език | Български |
|---|---|
| Националност | Българска |
| Размер на продукта | 13 x 20 x 2 cm |
| Баркод | 9789540914503 |
| ISBN | 9789540914503 |
| Размер на опаковката | 13 x 20 x 2 cm |
| Домът на офертите | Книжарница |
| Тегло | 0.2 kg |
Издателство „Захарий Стоянов” е основано през 1997 г. За изтеклите 26 години успява да издаде над 5000 заглавия в общ тираж над 3 500 000 екземпляра. Някои от заглавията продължават стратегическата позиция да се отпечатват и преиздават върхови творби на отечествената литературна класика, както и нови, оригинални книги на съвременни български писатели. Издателство „Захарий Стоянов” успява да създаде собствен естетически и литературнохудожествен кръг от най-ярки съвременни писатели, учени, художници, режисьори, артисти и музиканти.
Особени усилия са положени за отпечатването на многотомни поредици. Някои от тях са посветени на български автори. Други представят велики творби на световната класика, философската и историческата мисъл и шедьоврите на литературата за деца и юноши. Сред тях са “Ars poetica”, „Дълг и чест“, „Божествен дух“, „Съвременна българска проза”, „Вяра и култура”, „Малка Оксфордска библиотека”, „Ловци на метафори”, „Световни религии”, „Екология и икономика”, „Чичопей“ и др.
