Лабиринт за романтични минотаври

Новият роман на Светлана Дичева “Лабиринт за романтични минотаври” (под заглавието “Счупено легло”) печели една от двете специални награди в конкурса по международния проект “Митове” на шотландското издателство “Канонгейт”. В този многопластов текст читателят ще срещне Ариадна с нейната нишка и Орфей с неговата Евридика, и, разбира се, Тезей с Минотавъра, както и Зевс, Дионис и множество други богове. С удоволствие ще отбележи находчиво намерените аналогии между далечното минало на митовете и нашето близко минало. Ще проследи с интерес и съвсем съвременната история на Моника и Лъчезарния. И най-вече ще се наслади на великолепно изградените вариации на тема Прокрустово ложе. Ето какво казва Светлана Дичева по въпроса за Прокруст:

Прокруст очевидно се е опиянявал както от воплите на изтезаваните, така и от основополагането на един железен принцип: да си създадеш предварително форма, теория, концепция, а след това да разтягаш реалността, докато костите й започнат да пукат; или да й накълцаш крайниците, за да пасне на формата, теорията или концепцията. А това напасване, както вече е известно, е в основата на целия ни живот, до такава степен е в основата на живота, че дори сперматозоидът, като се втурне в овладяване на яйцеклетката, започва да дърпа крайниците й, нищо че е обла, да й реже пръстите на краката и ръцете, нищо че няма крака и ръце, да се дърли с реалността като куче, захапало задницата на друго куче... А в това време друг сперматозоид, по-малко запознат с Прокрустовия проблем и съответно с по-ниски претенции към облото великолепие на яйцеклетката, я пробива веднъж и завинаги, за да бъде зачената нова клетка, нов организъм, нов ум, който пак така неуморно ще създава концепции и ще се дърли с реалността по-лошо от куче, захапало задницата на друго куче. Така че колкото и омагьосано прокрустовски да ви звучи този омагьосан кръг на Прокрустовия живот, все още се намират необразовани и невежи сперматозоиди, необременени от Прокрустовия комплекс, за които яйцеклетката е това, което е, а не това, което са си наумили да бъде. Благодарение на тях животът продължава.