Куфарът на брат ми (Е-книга)

Двайсет и две истории, посветени на миграцията. Двайсет и два разказа от първо лице, които дават различни, но допълващи се отговори на цял куп въпроси:

• Как се живее на място, където не си роден?
• На какъв език се карат децата ти?
• Къде се „връщаш“ и къде се „прибираш“?
• Променя ли се смисълът на думата „емиграция“?
• Какво ти е струвало да тръгнеш и какво е щяло да ти струва да останеш?

Двайсет и две интерпретации на тема дом, корени и чувство за принадлежност. Двайсет и два етюда за живота между езици и светове. Някои са българи, пръснати по всички краища на света, но има и: малтиец, живеещ в Брюксел; иранец, установил се в Канада; индиец, роден във Великобритания; виетнамка, която говори български по-добре от всеки друг език... и живее в Барселона.

Някои сами са избрали за свое място под слънцето страна, различна от родната си, при други изборът е бил направен от родители или по-назад през поколенията. Или наложен от непреодолими обстоятелства. А има и такива, за които свободното придвижване из пространството е предпочитан модел на съществуване. При последните домът е навсякъде, където можеш да си устроиш кътче уют и спокойствие, да си разположиш лаптопа и пюпитъра.

Иначе казано сборникът съдържа:

• „No rewind или началото на пътя“ (въведение) от Невена Дишлиева-Кръстева, която е съставител и редактор;
• „Нещата, които не знаех, че ще ми се случат, след като емигрирам“ от Катерина Стойкова-Клемър;
• „Силата на нашето неспокойствие“ от Иво Иванов;
• „На път за другаде“ от Нева Мичева;
• „Дом от думи“ от Джоя Гуерцони;
• „360° фотография на Оушън Бийч, Сан Франциско“ от Димитър Кенаров;
• „Музиката на руините“ от Капка Касабова;
• „Къде се намира домът на приятеля“ от Бабак Салари;
• „Уроци по непривързване“ от Елена Панайотова;
• „Ечемичени ниви“ от Пиер Мейлак;
• „Раждането на миграцията“ от Албена Тодорова;
• „Третото лице“ от Явор Гърдев;
• „Една виетнамка с мартеница“ от Ан Фам;
• „Записки от манастира“ от Георги Господинов;
• „Северно сияние“ от Вера Траянова;
• „Златното звънче“ от Владислав Христов;
• „Постоянството на временните неща“ от Рана Дасгупта;
• „Първият паспорт“ от Екатерина Петрова;
• „Меридиани и демони“ от Зоя Маринчева;
• „…но къде?“ от Едгар Вилянуева;
• „Изнасяния“ от Димитър Камбуров;
• „О, Канада“ от Милена Варзоновцева;
• „Бордови бележки от годината, в която пропътувах 100 000 километра“ от Герасим Дишлиев.

Заглавието „Куфарът на брат ми“ е вдъхновено от „Монолог с куфар“ - авторски моноспектакъл на Герасим Дишлиев, режисиран от Костантино Раймонди. За петгодишния си живот спектакълът е прекосил близо 150 000 км, игран е на 4 континента, в 25 държави, в 67 града и на 12 езика.

„Много вълнуваща, много богата, страшно лична и добре подредена, така че да се получи смислена обща картина.“
Нева Мичева в Goodreads