Кой ни изяде мечтите?

„Кой ни изяде мечтите?” е дебютен роман за двамата автори Димитър Димитров и Николай Колев – архитект и юрист по образование, срещнали се в изкушенията си към словото и в пристрастията си към литературата, но и в тревогата на едно поколение, което навлезе в големия живот с усещането си за безпътица, безсмислие, убити мечти – „поколението на прехода”: „Мечтите ни са изядени, телата ни са кофи за боклук, в които изхвърляме отпадъка на масовото производство, умовете ни са задръстени с цветните картинки и изкуствените звуци на шоубизнеса. Реем се в пространството без път и без посока. Ние сме нещастни, вие сте нещастни”.

„Кой ни изяде мечтите?” е своеобразен дневник на това поколение – в него намират отглас новините на деня, хрониките от телевизионния екран и пресата, тревогите на света като цяло, но и на героите Колю Адвокатя и поп Митю – разположени ту във времето на някогашното, почти митологично село Глухо, намиращо се до село Сляпо (вероятен намек за света, останал глух и сляп към това поколение), ту усамотяващи се в далечината на френската квартира (далеч от родината), но още по-често удобно разположили се в пространството на виртуалния чат, в интернет-говорилнята, в света-кръчма, където има всичко и всичко може да се случи. Това до голяма степен предопределя и характера на романа, неговия експериментаторски и модернистичен дух.

„Кой ни изяде мечтите?” е роман-търсачка, своеобразен гугъл-резултат: „Ние имаме за цел да ви накараме да търсите и съответно да намерите...”, четем по страниците на ръкописа. Смисъл, живот, любов, вяра, религия са ключовите думи, които са заложени в търсачката на романа, а резултатът е сбор от образи и гласове, поучителни монолози, конфликтуващи тези, шокиращи истории... Това е роман „за живота, за същия този живот, в който няма абсолютна истина, няма само черно и бяло”, в който „всеки сам си изяжда мечтите” и в който „няма други богове освен нас самите!”.