Колекция „Муминтрол“

Колекция „Муминтрол“ включва книжките:

• „Малките тролове и голямото наводнение“
• „Татко Мумин и морето“
• „Цилиндърът на Магьосника“
• „Омагьосана зима“
• „Невидимото дете“
• „Тайнството на юни“
• „Кометата идва“
• „В края на ноември“
• „Мемоарите на татко Мумин“.

Всеки знае що е трол - огромно, трудно подвижно и ръмжащо създание в страховити приказки от далечни земи. Но в една чужда поредица от книжки фантазията на писателката Туве Янсон рисува свят, където троловете са мънички, неуморни пътешественици и толкова добросърдечни, че при тях постоянно живеят, пристигат или просто наминават най-различни по вид и нрав приятели.

Заповядайте в света на Муминтролите – симпатично семейство скандинавски троли. Ето ги – татко Мумин, мама Муминка и техния син Муминтрол. Бели, закръглени, с малки уши и лапички, с големи глави те живеят в своята къща в Муминската долина. Заедно с тях в долината живеят много чудновати същества - Сниф и Снусмумрик, а също и Снорк, госпожица Снорк, Мюмлата, Малката Мю и други. С всички тях ви очакват чудни приключения.
 

Малките тролове и голямото наводнение

С тази история ще се включим в първото увличащо - всъщност направо заливащо! - приключение на Муминтрол и майка му. Докато търсят идеалното място да си построят идеалната къщурка, те бродят през гори и под планини, оцеляват в гръмовна морска буря, а в голямото наводнение се спасяват като по чудо - плюс цял куп премеждия по следите на татко Мумин.

Ето че и ние вече сме жители на чудноватия свят, населен с хемули мюмли, снусмумраци и сноркове, филифьонки и хатифнати - а това си е направо магическо заклинание за вълшебно пътешествие!

Татко Мумин и морето

В края на лятото в Муминската долина е толкова спокойно, че Татко Мумин се чувства неудовлетворен и ненужен. Той мечтае за своята младежка любов - морето и иска да отведе семейството си на един далечен остров, където да се грижи за тях и за светлината на морския фар. И ето че всички заминават. Но островът е доста негостоприемен и странен - фарът е изгасен и пазачът го няма, а единственият друг обитател е рибар, който не желае да разговаря с новодошлите. Както капак, привлечена от горящата светлина пристига и Мората. 

Животът на това ново и странно място принуждава членовете на семейство Мумини се справят с трудностите, всеки по своему. Муминтрол се опитва завърже приятелство с лекомислени морски кончета - доста неуспешно и с изумление установява, студената Мора не е толкова страшна, а просто е безкрайно самотна. Мама Муминка изпитва тъга муминската долина и родната къща. За да се справи с носталгията тя започва да рисува дома и своята градина по стените на фара и се крие от останалите. Изглежда само Малката Мю се чувства добре. Тя с възторг приема катаклизмите и е изключително дейна, когато става явно, че островът оживява и се движи нощем. А през цялото време Татко Мумин се опитва да разгадае морето, което толкова обича.

Цилиндърът на Магьосника

Първо намериха цилиндъра и изпуснатите в него яйчени черупки се превърнаха в малки пухкави управляеми облачета! След това Муминтрол го нахлупи на главата си и се превърна в много странно същество. Толкова странно, че другите не го познаха... После уловиха истински разярен мраволъв. Намериха лодка и в името на времето и всичко останало я кръстиха „Приключението”. С нея стигнаха до острова на хатифнатите и там доста се поизплашиха. А като се върнаха, къщата я нямаше.

И тогава дойде Магьосника...

С идването на пролетта, обитателите на Муминската долина се събуждат от дългия зимен сън. Муминтрол, Снусмумрик и Сниф се изкачват до върха на планината и намират там цилиндъра на Магьосника. Без да подозират за вълшебните му свойства, приятелите го отнасят в Муминската къща, което дава началото на поредица от приключения за всички обитатели на долината. Пътуване до острова на Хатифнатите, буря, изследване на интересна пещера, търсене на Кралския рубин, залавянето на страшната Мора. И в края на лятото – появяването на самия Магьосник. 

Омагьосана зима

Една нощ малкият Муминтрол се събужда и открива, че всички от неговото семейство са потънали в дълбок зимен сън. Муминтрол не може да заспи отново и открива непознат за него свят, където слънцето не изгрява, а земята е покрита със сняг. Той решава да открие каква е причината за това и да върне обратно пролетта. Муминтрол среща нови, странни същества, за чието съществуване не е подозирал. Запознава се с Тоо-тики - здравомислеща, активна личност, която през зимата живее в плажната беседка на муминтролите.

Единственият познат от „истинския свят“, както Муминтрол нарича лятото, е Малката Мю. За разлика от угнетения, нещастен Муминтрол, тя с приключенски прагматизъм се възползва от новите възможности за забавление. С помощта на Тоо-тики и малката Мю, след поредица от приключения, малкият Муминтрол успява да съживи отдавна заспалия живот в Муминската долина и да дочака пролетта.

Невидимото дете

„Невидимото дете” е седмата книга от поредицата за муминтролите. Тук ще откриете няколко кратки истории с невероятните герои на Туве Янсон и техните симпатични приключения. Сброникът включва разказите „Пролетна песен“, „Една страшна история“, „Филифьонката, която вярваше в бедствия“, „Приключението с последния змей в света“, „Хемулът, който обичаше тишина“, „Приказката за Невидимото дете“, „Тайната на хатифнатите“, „Седрик“ и „Елхата“.
 

Тайнството на юни

Беше юни. Наближаваше най-магическата нощ в годината! Всичко започна заради огнебълващата планина на черния остров – отначало само валяха сажди, после се чу тътен и земята се пропука. Откъм морето дойде вълна до небето! Потоп заля Муминската долина и удави всичко в пълна тъмнина... Муминското семейство оцеля на покрива. И тогава се появи опасна призрачна къща – стълбищата ѝ свършваха във въздуха, всичко беше от картон, дърво или гипс, подът се въртеше, а от най-тъмния ъгъл се носеше един особен смях...

После Муминтрол се загуби в тъмната гора, а както си береше среднощна китка за празника, попадна в затвора. Снусмумрик пък поведе магическа битка срещу забраняването на нещата. Мюмлите, хомсчето, мисата, скрюмтчета, скротчета, хемули и филифьонки с усърдие се включиха в странната вълшебна бъркотия. Но ако не ти се случват разни беди, които да преодоляваш, ще е толкова скучно!

Кометата идва

Муминската долина беше потънала в зеленина, щастливи животинки щъкаха навред. Муминтрол излезе от синята муминска къща да пътешества и откри, че наблизо си имат море, а приятелят му Сниф намери пещера! Започналата буря принуди Мускусния плъх да търси подслон в синята муминска къща. А след бурята изникна опасност – всичко стана сиво, сякаш вече не беше живо! Небето и реката, дърветата, земята, къщата..., а в небето се появи малка червена точка. 

Разтревожените приятели тръгнаха към Обсерваторията, за да проверят какво става. По пътя срещнаха Снусмумрик – той притежава хармоничка, зелена шапка и стара лула и няма нужда от нищо друго на света, защото може да има всичко, което го радва, дори самата Земя в главата си. После Муминтрол се запозна с госпожица Снорк и съвсем си загуби ума. Бягаха от дракон и октопод и едва не се хлъзнаха по водопад към центъра на Земята.

А опасността придоби име – комета. Подивяла звезда с опашка връхлиташе, нажежена до червено. Дружина бегълци потеглиха към спасителната пещера. По пътя се чудеха колко ли самотна се чувства кометата, защото всички се страхуват от нея? И дали ще падне точно в Муминската долина?
 

В края на ноември

Оголени дървета пробиваха ноемврийската мъгла, падаха последните червеникави и жълти листа. Снусмумрик навлезе сред хиляди километри горска тишина. Хемулът бавно се разбуди, осъзна, че това пак е самият той, и му се прииска да бъде някой, когото не познава. Филифьонката загърби страховете и самотата си и извади куфара. Мъничкото хомсче прекъсна приказката за майката и семейството, която само си разказваше, и взе решение още сутринта да тръгне натам. Само Мюмлата се чувстваше добре – от главата до петите, – но и тя се заприготвя. И така те поеха право на север към тихата долина и към усещането да се събуждаш сутрин в муминската къща и да се чувстваш щастлив.

Снусмумрик, хомсчето Тофт, Филифьонката, Мюмлата, Старчето и Хемулът пристигат в Муминската долина да посетят симпатичното муминско семейство. Зимата наближава и те са привлечени от спомена за винаги топлия гостоприемен дом на мумините. Но кой знае защо, домакините ги няма Гостите се настаняват в празната къща. Твърде различни един от друг – саможиви, странни, неудовлетворени или твърде нервни, те постепенно преодоляват заедно отчуждението.
 

Мемоарите на татко Мумин

Татко Мумин решава да опише удивителния си живот и започва своите мемоари, като същевременно чете написаното пред своя син Муминтрол и неговите приятели Сниф и Снусмумрик. Той разказва за самотно си детство в дома за безпризорни муминтролчета. За приключенията си с изобретателя Фердриксон и срещата си с Пърхалчето (бащата на Сниф) и Развейпрах (бащата на Снусмумрик), с които построява „Кораба на вселените“.

С него те преживяват много приключения по море и суша. И как всичко в живота му се променя след като спасява от морето красива мъничка муминтролка и нейната чанта. Тя става неговата Мама Муминка, усмирява неспокойния му дух, дарява го с нежност и разбиране.

Книжките са с оригиналните илюстрации на Туве Янсон.