Колекция „Светът за българския воин“ (четирилогия)

Поредицата „Светът за българския воин“ на журналиста от BBC Димитър Димитров представя множество материали за българската войска, публикувани в редица реномирани печатни издания в Западна Европа от края на 19 и началото на 20 вeк

Светът за българския воин, том 1

Първата книга обхваща период от 70 години - от Нишкото въстание през 1841 г. до Балканската война през 1912 г. Включени са както българския превод, така и оригиналните текстове на английски, френски, немски, италиански и други езици, посветени на българските бойци. Фокусът е върху публичните рефлексии в европейските печатни медии, които са били достъпни на широката общественост.

Препечатани са материали от издания като британските Graphic, Illustrated London News, френските L'Illustration, Monde Illustre, немския Illustrirte Zeitung, италианския Domenica del Corriere.

Луксозното издание включва над 150 черно-бели и цветни илюстрациите от западни художници и гравьори за български воини, появили се на една и дори на две страници в меродавни издания. Включена е и новела за български хайдутин, писана от френски автор, публикувана през 1963 г.

За корицата е използван фрагмент от илюстрацията Битката в Пирот, публикувана в The Illustrated London News на 19 декември 1885.

Ето и някои от включените отзиви:

Младият българин се изправя, изпъчва гърди и върви с гордо блеснали очи, когато страната му го призове.
Военната служба е популярна.
—————
The young Bulgarian straightens himself, drops his slouch, and walks with a proud glint in his slouch,
and walks with a proud glint in his eye when his country calls upon him.
Military service is popular.

PICTURES FROM THE BALKANS, 1906

Българите от края на XIX в. благородно доказаха, че храбрата кръв на техните славни прадеди още кипи в жилите им,
когато става въпрос да защитят правата си и своята Родина.
—————
Les Bulgares de la fin du XIX e siècle ont témoigné noblement que le sang généreux de leurs glorieux ancêtres bouillonnait encore dans leurs veines,
quand il s’agit de la défense de leurs droits et de leur mère -patrie.

LA BULGARIE AUX BULGARES, 1896

Като воин българинът проявява бърза схватливост, той е добре дисциплиниран, издръжлив, добросъвестен.
Това са предпоставки, пораждащи онзи боен дух, който прави една армия значима.
—————
Als Krieger bekundet der Bulgare leichte Auffassung, ist gut diszipliniert, ausharrend, gewissenhaft.
Alles dies sind Voraussetzungen, die jenen kriegerischen Geist erzeugen, der ein Heer tüchtig macht.

ÜBER LAND UND MEER, 1906

Светът за българския воин, том 2

Мнозина смятат, че Балканската (1912) и Междусъюзническата (1913) войни, известни на Запад под общото название Балкански войни, са периодът в историята ни, когато нацията е била истински и изцяло обединена около националния идеал. Действително това обединение е дало силен отзвук не само на фронта през 1912 г., но и на Запад.

Във втората книга от трилогията „Светът за българския воин“ журналиста от Би Би Си и българолог Димитър Димитров събира множество текстове и илюстрации - голяма част от които са били на първите страници на западни печатни издания по това време, - посветени на безстрашните български воини. Това, допълва Димитров, е и периодът „Когато светът научи българския боен вик: "На нож!“.

Очевидно присъствието на чуждестранни журналисти и автори, интересуващи се живо и препредаващи последните новини за събитията на Балканите в собствените си страни не е останало незабелязано и у нас.

В труда си „Това, което видях от Балканската война“ големият Симеон Радев пише: „Чужди кореспонденти имаше много и от различни страни. Обзети от професионалната ревност за изпреварване, те тичаха от място на място за новини, пъстреха улиците на малката още наша столица със своите непознати фигури и привличаха любопитството с шумните си разговори. Най-трескави бяха италианците, както можеше да се очаква от техния национален темперамент“.

Мнозина от кореспондентите обобщават видяното и в книги, някои от които излизат още преди края на Първата балканска война.

Светът за българския воин. Балканските воини 1912-1913 се концентрира върху този преломен период от новата ни история.

Луксозното албумно издание съдържа съдържа над 300 черно-бели и цветни илюстрации. На корицата на книгата е използван фрагмент от илюстрация, публикувана в Journal des voyages, 11.05.1913 г.

Авторът Димитров обобщава: Искрено се надявам включените предимно - но не само - хвалебствени описания и коментари от публикации на главните световни езици да послужат не само като стимул за национална гордост, но и за размисъл, за подтик да се опитаме да си съставим с помощта на погледа отвън една може би по-всеобхватна и по реалистична картина на неслучилото се величие. Същевременно те ще ни подсещат да отдаваме в мислите си и дай Боже с делата си почит към паметта на десетките хиляди, които от нивите си, от родните си домове, от хубавите си служби, дори от чужбина тръгваха окрилени и сияещи за фронта, но не се завърнаха.

Ето и част от публикациите в пресата, намерили място в книгата:

България създава воин, който физически вероятно няма равен в цяла Европа.
—————
Bulgaria produces a warrior who is, physically, probably without a superior in the whole of Europe.

THE BALKAN COCKPIT, 1914

Българският войник се устремява в атака, на щурм, сред ураган от шрапнели, картечен огън и снаряди, презирайки смъртта като един герой.
—————
Le soldat bulgare s’élance à l’assaut, à l’attaque, dans l’ouragan des shrapnells, des mitrailleuses et des obus, bravant la mort comme un héros.

LA GUERRE EN BULGARIE ET EN TURQUIE, 1914

Също като японците, българите превърнаха щика във фетиш.
—————
Like the Japanese, the Bulgarians have made a fetish of the bayonet.

THE CAMPAIGN IN THRACE, 1913

Българският войник не оставя оръжието си, не пуска „баласта” в канавката, за да облекчи измъченото си тяло.
Ще го използва като патерица, като бастун, но никога няма да го зареже.
—————
Le soldat bulgare ne lâche pas son arme, ne la “balance” pas dan le fossé pour alléger son corps meurtri.
Il s’en servira comme de béquille, de canne, mais ne l’abandonnera jamais.

DE SOFIA A TCHATALDJA, 1913

Генералният щаб и българската армия оставиха в световната военна история една кратка ярка страница с енергия, воля, познания.
—————
Le S.M. e l’essercito bulgaro hanno tracciata, nella storia militare del mondo, una breve pagina luminosa di energia, di volonta, di sapere.

LA GUERRA TURCO-BULGARА, 1913

Колкото храбри войници са българите, толкова лоши политици са те.
—————
So tapfere Soldaten die Bulgaren sind, so schlechte Politiker sind sie.
BALKANBRAND 1912-13, 1913

Светът за българския воин, том 3

Третата книга обхваща периода на Първата световна война: 1915 - 1918. Включени са както българския превод, така и оригиналните текстове на английски, френски, немски, италиански и други езици, посветени на българските бойци. Фокусът е върху публичните рефлексии в европейските печатни медии, които са били достъпни на широката общественост.

Ето и някои от включените отзиви:

Тази армия е като нейния боен марш: „Шуми Марица!“ Тя е разпенена, като нетърпелив породист жребец, от устрем към фронта.

—————

Diese Armee gleicht ihrem Kriegdlied: „Schäume Maritza!“ Sie schäumt selbst, ungeduldig wie ein edles Roß, von Drang nach vorn.

DIE WOCHE, 1915

„Лошото качество“ на българския войник го предразполага към онази ориенталска леност, която се състои в непрекаляване с кървавите развлечения на съдбата. Всъщност, той се бие като партизанин, като храбър комитаджия, як, много дисциплиниран, но и твърде чужд, поне до този момент, на твърдия метод на воюване, който налага пълното изпълнение на една мисия с дадена цел, дори тя да трае ден и нощ, много дни и много нощи.

—————

La „mauvaise qualité“ du soldat bulgare le dispose A cette sorte de paresse orientale consiste A ne pas trop prolonger les divertissements sanglants du destin. En réalité, il se bat en guerilleur, en comitadji courageux, vigoureux, très discipliné aussi, mais assez Etranger, jusqu`alors tout au moins, A la forte méthode de la guerre qui impose l`accomplissement complet d’une mission atour d`une objective, dût-elle durer jour et nuit, plusieurs jours et plusieurs nuits.

COMBATS d’ORIENT, 1917

Твърде изключителна бе физическата дееспособност и непретенциозността на българските войници. На Македонския фронт те многократно търпяха истински глад; а подслона, с който се задоволяваха – това бе неразбираемо за нашите германски войници.

—————

Ganz außerordentlich war die körperliche Leistungsfähigkeit und Anspruchslosigkeit der bulgarischen Soldaten. An der mazedonischen Front führten sie vielfach ein wahres Hungerdasein; und mit welchen Unterkünften sie sich zufrieden gaben, war unseren deutschen Soldaten unverständlich.

MAZEDONIEN, 1921

Като цяло нашите войници не изпитват никаква особена неприязъм към българина като враг. Всъщност, те дори ще ви разкажат различни примери, при които той се е държал рицарски в бой, позволявайки ранените да бъдат пренесени, дори посредством санитарни коли в близост до българските позиции.

—————

On the whole our men feel no special resentment against the Bulgar as an enemy. They will tell you, in fact, several stories of instances in which he has behaved chivalrously in battle, in the way of letting wounded men be brought in, even by means of ambulance wagons within short range of the Bulgar positions.

THE STORY OF THE SALONICA ARMY, 1918

Светът за българския воин, том 4

Първата гледка, която се изпречи пред очите ми при пристигането в София, беше група от двадесет и пет яки, загорели млади мъже в светлосиви униформи. Това беше първото ми впечатление от великата трудова армия на България.

The first sight that greeted my eyes upon coming into Sofia was a gang of twenty-five husky, bronzed young men in light gray uniform. That was my first glimpse of the great labour army of Bulgaria.

THE ALPS, THE DANUBE AND THE NEAR EAST, 1925

Откриватели на трудовата повинност са българите, които я въведоха скоро след войната. Може би именно по тази причина пътищата на България са направо образцови.

Die Erfinder des Arbeitsdienstes sind die Bulgaren. Die Straßen Bulgariens sind vielleicht auch aus diesem Grunde direkt mustergütlich.

SCHWEIZER ILLUSTRIERTE ZEITUNG, 1936

За българския селянин военната служба е нещо свято. За него тя е повече от изпълнение на повинност, тя е израз на онази жертвоготовност, за която разказват славните страници на българската история. По тази причина българският войник е любимецът на целия народ.

Für den bulgarischen Bauern bedeutet Heeresdienst etwas heiliges. Er ist für ihn mehr als Pflichterfüllung, nämlich Ausdruck jener Opferbereitschaft, von der die ruhmvollen Seiten der bulgarischen Geschichte berichtet. Aus diesem Grund ist der bulgarische Soldat der Liebling des ganzen Volkes.

BULGARIEN GESTERN UND HEUTE, 1938

Войниците обичат да танцуват – и народът обича войниците – и където има войници и се играят хорà, неизбежно се стичат весели тълпи.

The soldiers love to dance – and people love the soldiers – and where soldiers and dancing are to be found, gay crowds are inevitably drawn to the scene of action.

PEOPLES OF ALL NATIONS, 1930

Няма по-приятна компания от тази на български офицери.

There are no jollier companions than Bulgar officers.

WIDE WORLD MAGAZINE, 1909

♦ ♦ ♦

Димитър Димитров завършва математика в Националната математическа гимназия и СУ „Св. Климент Охридски“. През 1979 екскурзия в Италия го превръща в емигрант. Прекарва десет месеца в лагерите за емигранти в Триест и Латина, след което постъпва на работа в българската секция на „Би Би Си“ в Лондон. Там създава програмата „История и политика“, която води до края на 2005. Тя е на изцяло българска тематика и включва множество разговори с българи, емигрирали от комунистическа България.

След най-запомнящите му интервюта са със Стефан Груев, Страхил Гичев, Симеон II и майка му царица Йоанна. Прави блиц-интервю с Огнян Дойнов на 15 декември 1989 г. след първата жива верига около Народното събрание и с тогавашния външен министър ген. Атанас Семерджиев.

Автор е на книгата „Съветска България“, излязла в две части, и съавтор в сборника Би Би Си и България. През 2002 г. получава голямата награда на радио фестивала в Албена „Сребърна вълна“ за излъчената по Би Би Си програма Светът в действие на 11 ноември 2001 за терористичните атаки в САЩ.