Колекция „Северозападен романь“ (четирилогия)

„Посвещава се на всички отрудени, изнурени и постоянно мачкани от всевъзможни посоки хора, които въпреки всичко останаха да живеят в родния ми Северозапад, запазвайки достойнството, човещината, убийственото си чувство за хумор, богатата си душевност и непоклатимия си светоглед.

Не се посвещава на нито един от изклесяците, които вече десетилетия хрантутим из Народното събрание, Правителството, Президентството, Областните и Общинските администрации. Тези, които хем упражняват, хем позволяват умишлен геноцид спрямо моя роден край.“

От автора

Северозападен романъ

Със сигурност мнозина ще го нарекат „скандален“ и вероятно ще се обосноват по различни начини: „езикът му е циничен“, „обявява война на книжовната реч“, „прекалено е вулгарен“... Да, романът определено ще разбуни духовете... Но клишета като „скандален“ и „различен от всичко, написано у нас досега“ са твърде недостатъчни, за да го опишат.

Защото зад така наречения „нецензурен език“ се разкриват завладяващ сюжет и колоритни герои. И едно такова чувство за хумор, което само там из ония географски ширини се среща. Ситуациите са не просто забавни - те карат читателя да спира по средата на изречението, за да се смее с глас. Между редовете се четат и къде по-очевидни, къде по-деликатни препратки към настоящата политическа и обществена реалност у нас.

А най-пълно е нарисувана картината на Северозапада: красив, беден, цветен, тъжен, пиещ, забравен от управници, неглижиран и все пак забавляващ се напук на всичко.

Има и любовна история, разбира се. Закъде без нея...

За читателите, на които северозападният диалект, и по-точно торлашкия му вариант, не е матерен, авторът е подготвил цели два речника в края на книгата. Единият е на думите, а вторият - на изразите. Дори и сами по себе си речниците са изключително забавно четиво.

„Два деня преди Коледа настъпи и длъгоочекванио момент, къде целото село тръпньеше за ньего. Без никво предупрежденее през пьощадо се слетоа тамън шес лимузини на НСО ли, на неква друга служба ли, ебем ли го... Със синьи бурканье на покривете, къде само се въртеа и присветваа, без да издават звук, със затевнени стъкла, чисто цръни, лъскави, се едно си минал връз боята с восък.

Целта на операцеата беше сичко да мине колко се мое по-незабележимо и непринудено, ама кък да стане ми кажете? Но такъв кордонь нема кък да остане незабелезан и у центъро на Ню Йорк, па камо ли у тва сбръкано село, къде най-новата кола беше Опел „Рекорд“ от деведесе и пръва годин. Се пак събитеето не привлече чък толко голем интерес, колко очекваха пръвоначално познавачете на тукашнио манталитет. Тва стана порди една млого проста причина...“

Автономията???

Макар за „Северозападен романь“ да имаше противоречиви очаквания, той не претърпя почти никакви от предполагаемите критики. Северозападният му диалект не се оказа толкова труден за разбиране от несеверозападните читатели. Хората, незапознати с него, просто ползваха речника и споделяха, че са им трябвали няколко страници, за да „влязат“ в текста.

На пръв поглед грубоватият му стил пък, не предизвика възмутени цъкания с език. Моралистите може би така и не са разлистили романа, но хората, които оценяват, когато нещата се казват с истинските им имена, разбраха искреността и това, че под вулгарния език се разказва истинска история. Книгата постигна целта си - да накара четящия я да се замисли, забавлявайки се.

И ето, година по-късно от печат излезе и продължението. Вече добре познатите герои в нови истории. А някои от второстепенните излизат на преден план, за да ги опознаете по-отблизо. Със същата бруталност, с още по-голяма откровеност, с много теми за размисъл, с неустоим хумор и малко повече сарказъм.

„Автономията????“ не е „Северозападен романь 2“. Тя е самостоятелна книга, разказваща завладяващи истории. В нея развитие търпят добре познатите герои, но на преден план излизат и второстепенни досега персонажи. Има преплитане на повече сюжетни линии. Има и аналогии с тази България, в която живеем.

Понякога метафорите на Торлака оставят горчив вкус в устата и карат читателя да спре, за да осмисли цялостната картина, нарисувана от автора и действителността. Но ги има и забавните моменти, разбира се - неподражаемото абсурдно черно чувство за хумор на писателя не може да бъде сбъркано!

А защо са въпросителните в заглавието? Аналогията е с тефтерчето на Васил Левски, а връзката с текста и с настоящето всеки читател трябва да открие сам...

Втората книга на Стоян Николов-Торлака е отново изцяло на северозападен диалект, който не звучи толкова непозната, ако сте успели да се докоснете до „Северозападен романь“. Речникът в края е обновен и допълнен, за всички онези, за които срещата с колоритния свят на Торлака е първа.

Май ще ни бъде...

„Смяхме се и плакахме с героите на Торлака от първите две книги. Бяхме с тях в добро и зло, следвахме ги в пиене, псуване и бой, по сватби, кръщенета и погребения. Идилията бе пълна и абсолютна сред дебрите на дивия и самобитен Северозапад. Време е обаме да нови предизвикателства. И какво по-голямо от това - да поканят останалата част от България да им дойде на гости. И да види ще е то гостоприемство по пустиняшки! Че какво може да се обърка.“
Христо Блажев

„Май ще ни бъде...“ е книга за надеждите, опитите, грешките, взетите и невзети поуки, за дръзновението и биенето „като мътна вода у брег“, за разочарованията и резултатите от положените усилия. Книга за надборване на характери, за смях през сълзи, за мятане в дълбокото, за малки проблеми и грандиозни решения, за грандиозни решения и малки проблеми.

За пепел и плява, болна амбиция и истинска съпричастност, за силата на човешкия дух, за странни обрати и наглед неуместни действия, които водят до изумителни резултати.

В „Северозападен романь“ оженихме Юбица и Свилко след ред шеметни препятствия. В „Автономията????“ погледнахме към участта на живеещите в забравения от бога и властващите Северозапад. В третата част тия безподобни пустиняци най-сетне се захващат да облагородяват своя край с... къща за гости. Юбица отново е в главната роля, но същинските проблеми я чакат в тази малка и луда дивидолска общност...

Херакъл от Диви дол

Стоян Николов-Торлака е в стихията си! И предизвиква читателите с четвърта част на поредицата „Северозападен романь“. В „Херакъл от Диви дол“ писателят отново разказва история, за която се чудиш, наистина ли е описана в книга… Комично абсурдна и северозападно брутална.

Много смях и 12 илюстрации са събрани между кориците на новия роман на Торлака. Данчо мининката Муфтечка ни води от Стимифлавово до Пасау и от село Острòв до Крит. Книга за порастването, за изправянето срещу авторитетите, за любовта, за търсенето на собствените граници.

Как един съвременен непокòрен Херакъл ще повтори подвизите на древногръцкия герой на сцената на Северозапада? Писателят кани читателите си на поредното пътешествие, което трудно може да бъде вкарано в познатите литературни рамки.

Художник на корицата и илюстрациите е Гергана Грънчарова, а в края на книгата, както и в предишните части от поредицата отново има северозападен речник – обновен и допълнен.

♦ ♦ ♦

Стоян Николов - Торлака е родом от Монтана, в момента живее във Велико Търново, но смята за свой истински дом бащиното си старопланинско село Говежда, където е прекарал първите години от живота си. По образование е историк. Баща е на трима сина. От 13 години работи като редактор и външен автор в различни електронни и печатни медии.

Започва „Северозападен романь“ малко на шега в блога си, но изненадващият дори и за самия него читателски интерес го насърчава да развие историята. Една година по-късно се появява и втория „Автономията????“