Когато заспят

Когато те заспят, някоя аз ще…

Внимавайте с местоименията в тази  книга , между тях има и безвъзвратни. 
Внимавайте от коя страна на заспиването ще се окажете. 
Пазете се от случайни – дълбоки – наранявания; и добрите читатели не са застраховани.

От градските легенди на една въобразена ретро София („Площад Гарибалди“) през новите тийнейдж бездни („Луиза излиза“) до капаните на собственото тяло, от които упойките не спасяват („Безкрайно мое нещо ти“), Надежда Радулова създава поезия, едновременно танцуваща и трагическа, припяваща и задавена, висока и напрегната, която може да се окаже еднакво притегателна и за фенове на „Игра на тронове“, и за страстни читатели на Емил и Дикинсън и Дилън Томас.

Биляна Курташева

♦  ♦  ♦

Надежда Радулова е родена през 1975 г. През 1999 г. завършва българска и английска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. През 2001 г. защитава степента магистър по философия към Централноевропейски университет, Будапеща, и The Open University, Лондон. Докторантка е към Катедра по теория на литературата към СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на стихосбирките „Онемяло име“ (1997), „Алби“ (2000), „Памук, стъкло и електричество“ (2004), „Бандонеон“ (2008). Носителка е на  Националната награда „Иван Б. Николов“ (2001) за млад автор на годината. Нейни стихотворения са представяни в периодични издания и антологии на чешки, английски, турски и руски езици. Работи като редактор в месечното списание за пол, език и култура „aлтера“. Носител на наградата за литературен превод от английски език „Кръстан Дянков“ (2009).