Книжарничката на острова (Кръгозор)

Този роман е любовно писмо към книгите и към хората на книгите. И към цялото човечество в неговото несъвършено съвършенство. 

Ние, хората, не сме точно романи.
Не сме и къси разкази.
В крайна сметка ние сме събрано творчество.

На изтърканата табела над книжарницата на остров Алис е изписано мотото й: Човекът не е самотен остров. Всяка книга е цял един свят.

Ей Джей Фикри, сприхавият собственик на книжарницата, скоро ще разбере какво наистина означават тези думи.

Животът на Ей Джей не е точно такъв, какъвто си го е представял. Жена му загива при катастрофа, книжарницата му отчита най-ниските продажби от години, а най-ценното му притежание – рядко издание на Едгар Алън По – е откраднато. Постепенно той се изолира от хората на остров Алис – от Ламбиаз, полицая, който винаги се е държал добре с него; от Исмей, сестрата на жена му, която се опитва да го спаси от самия него; от Амелия, чаровната и идеалистична търговска представителка на едно издателство, която продължава да идва с ферибота до острова и отказва да се предаде пред лошото му отношение към нея. Дори книгите вече не носят радост на Ей Джей. Те са поредното доказателство колко бързо се променя светът. Към по-лошо.

И тогава в книжарницата му се появява неочакван подарък. Малък, но изключително ценен. Подарък, който ще даде възможност на Ей Джей да пренапише отново живота си и да погледне света с нови очи...

Книжарничката на острова ни напомня какво ни спасява от самотата: чувството ни за съпричастност; способността ни да обичаме и да бъдем обичани; желанието ни да се грижим за някого и да позволим някой да се грижи за нас. В този роман има хумор, романтика, нотка напрежение, но най-вече любов – любов към книгите и към хората на книгите. И към цялото човечество в неговото нeсъвършено съвършенство.

Габриел Зевин е направила нещо старомодно и рядко срещано напоследък. Просто е написала прекрасен роман – без претенциите за екстравагантност, без модернистични похвати. Красива история, която е едновременно трогателна и забавна, лишена от досадна сантименталност. И най-вече – изпълнена с великолепен оптимизъм за бъдещето на книгите и книжарниците и за хората, които обичат и двете. 
Washington Post

Забавна, нежна и трогателна, тази книга ни напомня защо всъщност четем и защо обичаме. Габриел Зевин е умел автор, умна и духовита, а любовта й към книгите струи от всяка страница. 
Publisher’s Weekly