Ключарят

Космически прочит на много земни истории, нещо като емисия галактически новини, излъчени през междузвездния рупор на бяла дупка. На фона на преплетени реалности, тунели за междузвездни пътувания, чудати планети и неочаквани събития ще видите герои, които изтъкват личния избор като най-съществената граница между бъркотията и реда. Бодър размисъл за доброто, злото и посредственото, които понякога изглеждат еднакво добре. 

Тъмнината не винаги е страшна, разрушението понякога е градивно, а позитивното мислене може да доведе до деволюция. Разгърнете първия роман на Милена Гартли и се посмейте или си спомнете мечтите си за пътуване в бъдещето. То вече е започнало да се случва някъде.

Предназначена за хора с прогресивно мислене и устойчиви идеали. 

Ето какво споделя авторката за себе си и своята книга: „Родена съм в град Добрич. Завърших като инженер-химик в Москва, след това, със завръщания в България, живях и работих в Лондон и Скопие, и това направи сърцето ми чергарско. „Вкъщи“ вече би могло да бъде навсякъде по света, за съвсем кратко време. Пътувах много. Навсякъде работата ми ме срещаше с много и различни хора и участвах или ставах свидетел на събития и случки, които ме вълнуваха дълбоко. Поради естеството на работата си често се замислях по въпроси, свързани с тях. Може ли един човек да решава и да влияе на събития, засягащи много хора, и в същото време да разпределя почти безконтролно ресурси? Какво, ако този човек е некомпетентен или безсъвестен, но всички го харесват на емоционално ниво и е удобен за всички? Виждала съм как посредствеността блести, тогава тя наистина ли е недостатък? Какво да изберем, ако доброто и злото изглеждат еднакво добре на външен вид? Трябва ли винаги да назоваваме нещата с истинските им имена или политическата коректност/деликатността/мисълта за личните последствия трябва да са меродавни? Опитвах се да осмисля всичко това и съм далеч от отговорите на тези въпроси. Все пак, убедена съм, че личния избор и отговорността – готовността една личност да поеме последствията, каквито и да са те, от своя избор – са в основата на всички взаимоотношения, независимо от мащаба им.

„Ключарят“ е резултат на много наблюдения, сдържани мисли, опити да трансформирам личните си фрустрации в градивна енергия, разказвайки история. Класика по Фройд, би казал някой. Мотивацията да напиша книгата дойде от желанието ми да изразя с думи своето възхищение или възмущение от много и различни хора и събития, но които нямах право или желание да изразя, а не намериха отдушник другояче. 

Има и нещо друго. Където и да отидех, се мъчех да науча – и научавах до съвършенство -  местния език. Думите, както и времето, могат да бъдат много скъп ресурс, но могат да бъдат и нещо без стойност, което се пилее безцелно, в зависимост от разполагащия с тях. Обичам богатството и чистотата на българския език и се възхищавам на всички, които го използват грамотно и правилно. Моето образование, опит и технически познания бяха едни от факторите, които ме подтикнаха да напиша книга тъкмо от този жанр – научната фантастика. Опитах се да създам нещо стойностно, но негово величество Читателят (простете това клише, но не знам как по друг начин да изразя уважението си към всички четящи) е този, който ще прецени дали си е струвало.“