Китай. Социално-икономическо развитие от древността до наши дни

Китай. Социално-икономическо развитие от древността до наши дни е книга, каквато не е издавана до този момент в нашата страна. Целта ѝ е да запознае българския читател със страната с най-продължителните в историята на човечеството държавна традиция и цивилизационен процес, разкрити от гледна точка на социално-икономическите процеси. Основният акцент е върху съвременната обществено-стопанска динамика на Поднебесната, разгледана от позицията на различни измерения – политически, геополитически и геоикономически.

Разработката се основава на широк кръг източници: документи на ръководствата на Китайската народна република (КНР) и на Китайската комунистическа партия (ККП) на китайски език, изследвания на водещи западни и руски изследователи и др. Тя е богато илюстрирана, написана на достъпен и лек за възприемане език, за специалисти и за най-широк кръг читатели. 

Китайската народна република е наследник на най-старата непрекъсната държавно-цивилизационна традиция в света. Авторите проследяват историческото развитие на древната империя през различните династии и представяйки обстойно етапите, през които преминава икономиката на страната, като отчитат и ролята на геополитическия фактор и международните отношения. Основният акцент в изданието пада върху съвременната обществено-стопанска динамика в развитието на Китай. Стефанов и Колева обръщат специално внимание и на природните ресурси, социалните, икономическите, демографските и екологичните проблеми, международните отношения и взаимодействия, иновационно-технологическото развитие на Китай. Авторите разглеждат също перспективите за бъдещето на най-бързо развиващата се голяма икономика в света. Едно от големите достойнства на задълбоченото изследване е, че към текста са включени много илюстрации, снимки, карти, графики и сравнителни таблици. Наред с това авторите са ползвали широк кръг източници – както документи, написани на китайски език, така и изследванията на водещи световни учени и специалисти по темата.

♦

Проф. Нако Стефанов, дфн, д-р по история, е японист, изследовател на страните от Източна Азия, специалист по управление, икономика и глобалистика. Ръководител на катедра „Езици и култури на Източна Азия“, ЦИЕК, ФКНФ, СУ „Св. Климент Охридски“. Автор на над 80 монографии и учебници, сред които: Иновационното развитие на страните от Източна Азия: Япония, Република Корея и Китай („Изток-Запад“, 2011); в съавторство с Е. Кандиларов Япония. Икономика, технология, иновации и управление („Изток-Запад“, 2012), Държавно и политическо устройство на Япония („Пропелер“, 2014).

Аксиния Колева е възпитаник на Института на страните от Азия и Африка към Московския държавен университет „М. В. Ломоносов“, специалност „Китайски език и литература“. Специализирала е многократно в Китай. Преподавател по китайски език в СУ „Св.Климент Охридски“, главен координатор по учебната дейност в институт „Конфуций“ – София. Участва в научни конференциии с доклади, свързани с езика и културата на Китай: „Система за административно деление на Китай от древността до днес“, ‚Проникване на зороастризма в Китай“, „Курс на регулиране на икономиката в осем йероглифа“.

Откъс от книгата: 

За необходимостта от ново идейно-политическо форматиране на развитието на КНР в началото на ХХI в.

XVI конгрес на ККП

ККП е ръководна сила в китайското общество и стопанство и в този смисъл важни събития в нейното развитие оказват определящо въздействие върху икономическата динамика на страната. Именно затова конгресите на китайските комунисти са толкова значими събития. XVI конгрес на ККП, провел се на 8–15 ноември 2002 г., е важен с това, че на него се извършва предаване на властта на „четвъртото поколение ръководители“, длъжността генерален секретар на ЦК на ККП минава от Дзян Дзъмин към Ху Дзинтао.  

(Ху Дзинтао  (традиционен китайски: 胡錦濤, опростен китайски: 胡锦涛) е роден на 21 декември 1942 г. в Дзиси, провинция Анхуей. На XVI конгрес на ККП е избран за генерален секретар на  Китайската комунистическа партия. Той поема поста от Дзян Дзъмин. От март 2003 г. е избран за председател на Китайската народна република. Ху Дзинтао също така е председател на Централния военен съвет на КНР и председател на Централния военен съвет на ЦК на КПК.)  

На конгреса Дзян Дзъмин излиза с реч „Всеобхватно строителство на „среднозадоволено общество“ (сяокан, 小康)¹ и създаване на нова обстановка за „социализма с китайска специфика“. В доклада се прави обобщение на изминатия път на 13-годишния период от 1989 г. до 2002 г.

Много от изказалите се партийни лидери отбелязват, че въпреки икономическите успехи, ККП е в криза. В страната расте броят на недоволните от политиката на партията, усилва се социалното напрежение. Дзян Дзъмин заявява, че ако не се осъществи коренно обновяване на партията, възмущението на народа може да стигне дотам, че на власт да дойдат хора като Михаил Горбачов и Борис Елцин. Тогава в страната ще настъпи хаос, ККП я чака съдбата на КПСС, а КНР – на СССР.²

Главна тема на програмната реч на Дзян Дзъмин става провъзгласяването на теорията за Тройното представителство. Тя влиза в новата редакция на Устава на ККП.³

Сложните идейни въпроси, възникнали пред ККП във връзка  с реформения процес

В началото на XXI в. в резултат на постигнатата изключителна социално-икономическа динамика през 80-те и 90-те години на ХХ в., в КНР се осъществяват качествени промени. Равнището на тези промени свидетелства, че страната навлиза в нов етап на своето развитие. Но въпреки несъмнените успехи, постигнати в условията, когато начело на страната е Китайската комунистическа партия (ККП), възникват редица идейно-политически, идеологически и социално-философски въпроси. ККП не се е отказала да бъде комунистическа, т.е. партия на класовия подход, защитаваща интересите на трудещите се от града и селото. В рамките на реформите обаче провежданата политика предизвиква нуждата от отговор на въпроси, свързани с:

• осъществената приватизация на държавните предприятия и привличането на чуждия капитал, което създава тенденция на доминиране на недържавните (необщонародните) форми на собственост върху средствата за производство; 
• възстановяването не просто на частната, но на едрата частна собственост, което на практика означава възстановяване на капиталистическата класа;
• нарастващите не само социални и социално-класови различия, съдържащи в себе си зърното на бъдещ социално-класов сблъсък и т.н.;

Не бива да се забравя, че ККП не престава да отстоява позицията, че в основата на идейния комплекс на партията са марксизмът, ленинизмът и идеите на Мао Дзъдун. Същността на марксистко-ленинската идейна парадигма, както и на маоизма като сложна съвкупност от идеи с определено социалистическа ориентация, влизат в безспорно противоречие с практическия курс, провеждан през двадесетилетието на реформи. Това противоречие изисква ако не своето решение, то поне идеологическо обяснение.

Ако през 80-те и даже през първата половина на 90-те години теорията на Дън Сяопин за четирите модернизации е една повече или по-малко убедителна идейна и идеологическа основа на процеса на реформиране, то още през втората половина на 90-те години се осъзнава, че има нужда от нова обосновка на ставащото в страната.