Към психологията на Битието

‌Способностите крещят да бъдат използвани и спират да крещят само когато бъдат добре използвани... Не само че е забавно човек да използва дарбите си, но това е и необходимо за растежа. Неизползваните умения, способности или органи могат да станат център на заболяване или да атрофират и изчезнат, смалявайки по-този начин човека.
Ейбрахам Маслоу

Теориите на Ейбрахам Маслоу за себеактуализацията и йерархията на човешките потребности са крайъгълният камък на съвременната хуманистична психология, а никоя книга не въплъщава тези идеи по-добре от „Към психологията на Битието“. Повече от четвърт век след смъртта на автора нейното влияние продължава да расте, преминавайки границите на психологията, за да обхване почти всички социални теории и практики.

Нестихващата популярност на книгата се дължи на важните въпроси, които тя повдига за позитивната същност на човешката природа и нейния неограничен потенциал за развитие. Маслоу притежава уникалното умение да предава трудни философски послания със страст, точност и удивителна яснота и да разпалва у читателите творческо вдъхновение и мотивация за промяна. Въпреки психоаналитичното си образование Маслоу не се е възприемал като психотерапевт, но неговите идеи са вдъхновили поколения психотерапевти, най-вече сред представителите на хуманистичната и екзистенциалната психотерапия.

Това трето издание на книгата ще даде възможност на цяло ново поколение психолози, мениджъри или просто любознателни читатели да се запознае с все така актуалните идеи на Маслоу за човешката природа и поведение.

♦ ♦ ♦

Ейбрахам Маслоу (1908–1970) е американски психолог, който заедно със Станислав Гроф е един от създателите на трансперсоналната психология. Името му се свързва главно с йерархичното подреждане на човешките потребности, което предлага. Той е един от основоположниците на хуманистичното течение в западната (главно американската) психология. Близо три десетилетия разработва теорията за самоусъвършенстването.

Роден на 1 април 1908 г. в Бруклин, Ню Йорк, САЩ. Tой е първото от седемте деца в семейството на руско-еврейски емигранти. Родителите му са необразовани, но държат синът им да следва право. Първоначално Маслоу отстъпва пред желанията им и се записва в колеж. Три семестъра по-късно обаче се мести в университета в Уисконсин, където придобива бакалавърска степен през 1930 г., магистърска степен - 1931 г. и докторат по психология - 1934 г. Първоначално психологът преподава в Бруклин Колидж. През този период се запознава с известни европейски психолози, като: Алфред Адлер, Ерих Фром и Макс Вертхаймер – един от основателите на гещалт психологията. През 1951 г.

Маслоу открива психологически факултет към университета Брандайс (Brandeis University). Негов ръководител е до 1968 г. Същевременно в периода 1967–1968 е президент на Американската психологическа асоциация. От 1968 г. до смъртта си е член на съвета на калифорнийския благотворителен фонд „Лафлин“. Пенсионира се в Калифорния, където умира от сърдечен удар, след години боледуване на 8 юни 1970 г.