Как станах монахиня

В Аржентина едно момченце (или момиченце?) опитва сладолед за първи път – на вкус той е ягодов и кошмарен и ще промени живота му завинаги.

В „Как станах монахиня“, една от най-известните си книги, Сесар Айра (1949) събира от първо лице и в шеметна последователност, без филтър за въображението и без излишни разяснения сцени от училището и затвора, впечатления от радиотеатъра и детските приятелства, прозрения за лъжата и вендетата.‌

Айра е библиотека: който го чете, получава достъп до нова глава не само от аржентинската литература, но и въобще от белетристиката и есеистиката на испански. Стратегията му е виртуозно да се откаже от всяка прозрачност и да постави под съмнение лесните тълкувания. Реалността присъства, но неразгадаема. Веднъж той самият го формулира така: „Невероятното се съдържа в романите, но романите се съдържат в реалността.“

El País

Романите му са ексцентрични клонинги на реалността, в които светлината е по-ярка, картината – по-отчетлива и всичко се случва със скоростта на мисълта. 

The Millions

Четенето на Айра е среща с един от най-изключителните текущи проекти в съвременната литература... Той сякаш се опитва еднолично да запълни опразнелите рафтове на всички пускащи кепенците книжарници и всички смаляващи се библиотеки по света. 

Public Books

Айра е известен с това, че преобръща традиционната представа за смисъл. Той самият твърди, че го вдъхновява дзенбудизмът – неговата склонност към отклоняване от обикновеното и очакваното, както и централната идея за пустотата. 

Neue Zürcher Zeitung