Й. Стихотворения

Ѝ: странно заглавие, заявяващо едновременно принадлежност и дистанция, към и от, притежание и загуба: женственост. Не беше отдавна, когато младите стихотворения на Йорданка Белева очароваха с новост и жизненост. Промяната не е неочаквана, появиха се междувременно хубавите разкази на Дана, белязани от зрялост. Неочакваното за мене в Ѝ е другото име на зрелостта Ѝ: тъга. Тъга-тишина, която не е болка, но и не я лекува; тъмна южна широка река, където Ѝ може да се остави да бъде замайващо люляна, но и да плува. И срещу течението. Уверено.

Екатерина Йосифова

Езикът в стихотворенията на Йорданка Белева играе същностна роля, „говори“ едновременно в интимния регистър на шепота, в игровата територия на ироничните обрати и в деликатната пародия на съвременните обществено-политически изразявания.

Мирела Иванова

„Ако прочетете тази книга, ще откриете колко интересно може да бъде всичко, когато този, който го гледа, е талантлив като Йорданка“ – така Бойко Ламбовски препоръча първата ѝ книга с разкази, която Деян Енев определи като „кристален дебют“. Цитирайки, аз всъщност изразявам и собственото си отношение към Йорданка Белева и към втората ѝ поетична книга, за която Екатерина Йосифова вече се е произнесла по своя си неповторим начин. Дана и книгата „Ѝ“ си заслужават говоренето, но без да се самоцитирам, аз ще замълча, сваляйки шапка на двете дами.

Иван Цанев