Изповедта на един назадничав хетеросексуален мъж

Фредерик Бегбеде (р. 1965 г.), автор на 15 романа, 12 издадени от „Колибри“, широко известен и високо ценен от българските читатели, казва за последния си автобиографичен роман следното:

Да се изповядаш в една книга не ти гарантира опрощение; продължете пътя си, ако търсите в този текст нещо друго, освен човек, който се опитва да разбере себе си.

И Фредерик Бегбеде прави точно това – опитва се да разбере себе си, миналото си, обезумелия свят, в който живее. С брутална откровеност и безпощаден хумор си разчиства сметките с дрогата, с алкохола, със, хм, секса, разкрива отношението си към прекалената политическа коректност, към радикалния феминизъм, изродил се в хетерофобия, към претенциите на всезнаещите и всеможещи новопоявили се пророци. Без да пести квалификациите, без да се церемони с това, което не одобрява, което го превръща в негодник, обвиняван в изсмукани от пръстите смъртни грехове, без да се стреми към изисканост и благоприличие, Бегбеде изненадващо – а може би не – завършва изповедта си, заявявайки любовта си към тази, която сред морето от жени избира всеки божи ден за своя съпруга. И пожелавайки на жените и мъжете от обществото на свръхпотреблението и рекламата приятен апокалипсис.

Най-искреният и най-силният Бегбеде досега.

Фредерик Бегбеде е роден през 1965 година. Учил е в престижни колежи, завършил е политически науки, маркетинг, журналистика и комуникации, има блестяща кариера като публицист, писател, литературен критик, телевизионен репортер и създател на литературната награда „Флора“. Автор е на над десет романа, сред които е филмираният „9.99 евро“ – безпощадна критика на рекламния бизнес, заради която го уволняват.

Освен всичко друго Фредерик Бегбеде е известен парижки денди и заклет купонджия, подобно на Марк Мароние, герой на първите му три книги: „Мемоари на един откачен младеж“, „Почивка в кома“ и „Любовта трае три години“.

На български са издадени също „Помощ, простете“, „Един френски роман“, „Уна & Селинджър“, „Романтичният егоист“, „Windows on the World“, „Живот без край“, „Човекът, който плаче от смях“ и великолепната есеистична книга „Първа равносметка след Апокалипсиса“.

С „Бараж срещу Атлантика“ Бегбеде за пореден път разгръща богатството на своя талант и способността си да бъде различен.