Играта във френските средновековни фарсове

Изследването се разполага в областта на френския средновековен театър. Фокусът попада върху игровите и измамни аспекти на специфичния за фиксирания исторически период жанр на фарса и неговото многообразие.

Още през ХІІІ век различни самодейни актьорски гилдии в Западна Европа започват да представят на простонароден език пиеси на отдалечени от храмовете места. При тези условия църковната тематика бързо е изоставена и тези пиеси биват изпълнени с апокрифни разкази и неприлични сцени. По-късно в тях се въвеждат сатирични нападки срещу докторите, военните, съдиите, а дори срещу монаси и проповедници.

Фарсът е смехотворна драматична пиеса, в която са въведени неправдоподобни, но забавни ситуации, стереотипни характери, екстравагантни преувеличения и колоритни груби шеги. Обикновено фарсът се счита за по-нисък жанр от комедията от духовна и естетическа гледна точка с грубоватото обработване на характерите в него и с неправдоподобните му интриги. Но той е поддържан от своята популярност и модата му е все още жива в Западна Европа.

Предвестници на фарса могат да се открият в театъра на Древна Гърция и Древен Рим, както в комедиите на Аристофан и Плавт, така и в предшестващата Комедия ателана, в която се появяват типажи като белобрадия старец, лакомника, клоуна и др.