Храна за върколаци. Любовна лирика

След Инфлация на чувствата издателство „Сиела“ представя втора стихосбирка с любовна лирика на Добромир Славчев.

„Откачам май, а може би съм луд,
в душата ми се вихрят пепелаци.
Да бях умрял поне във твоя скут,
а не да съм храна за върколаци.
И тракаща на сухо воденица,
сърцето ми е със изпита кръв,
над мен се мержелее там зездица
и сякаш че e пъпната ми връв.
И мисля си – ако я отрежа,
дали ще мога пак да се родя,
и от плацентата на любовната ти мрежа
„Обичам те!“ вместо родилен вик
към теб да изкрещя”

В предговора на „Храна за върколаци” редакторът Димитър Милов пише: 

„Първата стихосбирка на Добромир Славчев “Инфлация на чувствата” беше не само поетична заявка на талантлив автор, но и художествено проявление на едно ново име, което още повече увеличава гравитацията към себе си с втората си книга “Храна за върколаци”. С нея той навлиза в друга орбита.
Стиховете му издават по-овладяна пластичност, изисканост и артистизъм. В тях личи неподправената искреност на неговата изповед. Лириката на поета въздейства със своята изключителна чистота и нежност. Хармонията е присъща само на щурците – тези божи свирци, а съвършенство трудно се постига, по-скоро тук важен е стремежът към него...”

„Това за мен е блага, добра поезия. Такава, каквато е призвана да бъде истинската добра поезия… Поезията има своите върхове, но ако ги няма отстъпите към тези върхове, самите те биха седели оголени. Добромир е от тези, които вървят към върха…”
Вели Чаушев

„Метафорични, драматични и въздействащи, стиховете на Добромир  Славчев носят съзнание за традициите на българската поезия и се позовават на класическата рима… Микрокосмосът и макрокосмосът се сблъскват в поетически взрив… Съприкосновението с нещо толкова истинско и толкова изстрадано първо стъписва, а после грабва читателя… От тях лъха оригиналност, примесена с виталността на българския фолкор и философията на хайку. В лириката му има живопис, има драматургия, любов и обещание за вечност…” 
Виолета Тончева 

„Любовта ти така ме дамгоса,
че белегът още личи.
Душата ми ти омагьоса
с горящи и топли очи.
Косите ти по мен водопади,
сънувам ги в нощи и дни,
а в душата ми трещят канонади
от взривени слънца и луни.
И обичам те толкова силно,
побъркваш ме, правиш ме див
и чувствата напират обилно...
Готови за големия взрив.”