Говори

Историята на 15-годишната Мелинда, в последствие забранявана и цензурирана от училища и библиотеки, се превръща в историята на стотици хиляди подрастващи по света, станали жертва на сексуален тормоз.

През XXI век в държава, в която жените не са заставяни да се покриват, няма всекидневни бомбардировки, никой не живее в постоянен страх за живота си, за едно съвсем обикновено момиче първият учебен ден в гимназията се оказва началото не на приказка, а на ужасен кошмар. 

В „Говори“ американската писателка Лори Халсе Андерсен разказва разтърсващата историята на 15-годишната Мелинда – история, която в последствие е забранявана и цензурирана от училища и библиотеки и която се превръща в историята на стотици хиляди подрастващи по света. 

От първия момент на новата учебна година в „Мериуедър Хай“ Мелинда е изоставена от всичките си приятели и отхвърлена от учениците, защото е извикала полицията по време на партито по случай края на лятото. Никой не иска дори да говори с нея, камо ли пък да я изслуша. Изолирана от всички, Мелинда спира да говори изобщо. Единственият отдушник, който намира, е в часовете по рисуване. Само така тя може да признае пред себе си какво действително се е случило онази нощ. Как е била изнасилена от момче от по-горен клас – момче, което все още е в „Мериуедър“ и все още е заплаха за нея. Борбата ѝ за оздравяване тъкмо е започнала, когато тя се оказва лице в лице с него още веднъж. Но този път е решена да открие своя глас.

„Говори“ е за всички жертви, пред които „един непознат, най-добрият приятел на баща им, приятелят на майка им, дядо им, баща им, техен приятел, треньор, съученик, момчето от онзи купон“ захлопва вратата на нормалното и спокойно израстване, пришивайки им безмилостната присъда „изнасилен“. 

„Говори“ е и за всички майки, бащи, братя, сестри, учители, приятели, съученици, интимни приятели, съседи, непознати на улицата, които се сблъскват с кошмара на жертвите на сексуален тормоз. Но най-вече за всички, които отказват да бъдат жертви и които се борят да превъзмогнат случилото се.

Макар и в рамките на художествената фикция, „Говори“ крещи с гласовете на хиляди реални съдби, разбити на парченца, но намерили куража да продължат напред, и се превръща в един от най-важните романи за младите читатели вече повече от двадесет години.

(Откъс)

НАШИТЕ УЧИТЕЛИ  СА НАЙ-ДОБРИТЕ…

Учителката ми по английски няма лице. Има чорлава коса, увиснала върху раменете ѝ. Косата ѝ е черна от пътя до ушите, а после става неоновооранжева до накъдрените краища. Не мога да реша дали е вбесила фризьорката си, или се превръща в пеперуда монарх. Наричам я Чорла.

Чорла изгубва двайсет минути, докато проверява присъствието на учениците, защото не иска да погледне към нас. Седи на бюрото си с наведена глава, а косата ѝ пада върху лицето ѝ. Прекарва останалата част от часа, пишейки върху дъската и говорейки на знамето за книгите, които трябва задължително да прочетем. Изисква от нас всеки ден да си водим дневник, но обещава, че няма да чете записките ни. Отбелязвам си в дневника, че е много странна

В часовете по социални науки също всеки си води дневник. Училището сигурно е купило дневниците на изгодна цена. През деветте години, откакто сме ученици, изучаваме историята на Америка за девети път. Поредна проверка на умението да боравим с карти, една седмица, посветена на преговор на коренните жители на Америка, Христофор Колумб точно преди празника му, първите заселници точно преди Деня на благодарността. Всяка година ни казват, че ще започнем да изучаваме съвременна история, но винаги зацикляме на Индустриалната революция. Стигнахме до Втората световна война в седми клас – кой би могъл да предположи, че се е водила война в целия свят? Нужно е да има повече ваканции, за да могат учителите по социални науки да поддържат нивото си.

Учителят ми по социални науки е господин Врат – същият онзи мъж, който ми изкрещя да седна в залата. Той ме е запомнил, затаявайки мили чувства към мен. „От сега нататък няма да те изпускам от очи. Седни на първия ред.“

И на мен ми е приятно да ви видя отново. Готова съм да се обзаложа, че господинът страда от посттравматично разстройство. Виетнам или Ирак – една от онези войни, които дават по телевизията. 

♦  ♦  ♦

Лори Халсе Андерсен е американска писателка, която пише за деца от всички възрасти. Книгите ѝ бързо се превръщат в бестселъри, а умението ѝ да поднесе трудни и тежки теми я превръщат в любим автор на стотици хиляди читатели по света. Носител е на  множество ALA и държавни награди, а  книгите ѝ „Говори“ и „ Chains“ са сред финалистите на Националната награда за книги.‌