Голямото разделение

След книгата „Цената на неравенството“ ИК „Изток-Запад“ пуска новия бестселър на Стиглиц  „Голямото разделение“, във време, в което светът никога не е бил толкова разделен. Книгата включва подбрани от самия Стиглиц статии, писани за авторитетни издания като „Ванити Феър“ и „Ню Йорк Таймс“.

В „Голямото разделение“ Стиглиц затвърждава диагнозата, която очерта брилянтно в „Цената на неравенството“: проблемите на Америка са много и касаят пряко целия свят. Стиглиц подлага на безкомпромисен анализ всички хитроумни прийоми за облагодетелстване на единия процент от световното население, практически притежаващ целия финансов ресурс на планетата. 

„Американската мечта“ става все по-недостижима, навлизайки в сферата на мита; привилегированите извличат всевъзможни дивиденти, които са слабо регулирани и най-често не подлежат на данъчно облагане. Изобщо системата е направена от богатите и е изцяло в техен интерес. Черпейки опит от множеството реформи, осъществени в страните на Скандинавския полуостров, Япония и Сингапур, той предлага алтернатива, която може би е в състояние да се справи с пагубната вълна от дълг и финансово безсилие, нахлуваща в Европа от запад.

В крайна сметка Стиглиц не приема, че единствената ни перспектива е икономически растеж, постигнат чрез засилване на социалното и глобално неравенство. Той е разочарован не от капитализма като цяло, а от начина, по който неговата система се е извратила в двадесет и първи век. Проблемът е не само и не просто икономически, но и морален. Ако бизнесът продължава да не инвестира в своите работници, а търси пътя на краткосрочната печалба, водеща до все по-остро разделение на социалните слоеве, ще се окажем изправени очи в очи с истинска катастрофа. Стиглиц вече не само изтъква проблеми, а очертава и възможни решения.

Според него огромното неравенство в Щатите не е в резултат от неумолимите закони на икономиката, а е въпрос на политика и е напълно възможно да се предприемат действия за неговото преодоляване. Сходно е мнението на учения и по отношение на кризата: „Всъщност кризата не беше някакво природно бедствие от рода на потопа или земетресението на века. Тя беше нещо, което ние сами си причинихме; също като прекомерното неравенство, тя беше резултат от нашите политики и политика.“

Нобеловият лауреат обяснява , че икономиката и политиката се преплитат в порочен кръг, в който по-голямото икономическо неравенство се превръща в политическо. Той извежда четири основни проблема, стоящи пред американското общество през последното десетилетие. Това са огромното неравенство, лошото икономическо управление, глобализацията и ролята на държавата и пазара. Стиглиц разкрива взаимната връзка между тях. Той смята, че демокрацията се нуждае от реформи, които да засилят отговорностите на управляващите. Самите управляващи трябва да се съобразяват с интересите на хората, което е път за преодоляване на голямото разделение. Различната политика води до по-добри икономически постижения, което пък ще доведе до по-ниски нива на неравенството. 

♦  ♦  ♦

Джоузеф Юджийн Стиглиц е американски икономист, професор в Колумбийския университет, роден на 9 февруари 1943 г. Стиглиц е автор на седем книги, сред които „Цената на неравенството“ и „Голямото разделение“. Бил е председател е на Съвета на икономическите съветници и главен икономист на Световната банка. Носител е на Нобелова награда за икономика през 2001 г. и на медал „Джон Бейтс Кларк“. Определян е като един от четиримата най-влиятелни икономисти на нашето време, а през 2011 г. „Тайм Магазин“ го поставя в списъка на 100-те най-влиятелни личности в света. Основните въпроси, на които Стиглиц се стреми да даде отговор, са причините за неравенството, дискриминацията и безработицата.