Големите надежди

– Къде беше, малка маймуно? – каза мисис Джо, като тупна с крак. – Казвай направо къде беше, докато аз се измъчвах от страх и тревоги, инак ще те измъкна от ъгъла ти, ако ще да сте петдесет пиповци и петстотин гарджъровци!

– Бях на гробищата – казах аз от мястото си, като плачех и се потривах.
– На гробищата! – повтори сестра ми. – Ако не бях аз, отдавна щеше да бъдеш на гробищата. Кой те отгледа с двете си ръце?
– Вие – казах аз.
– Я кажи, защо съм го направила? – извика сестра ми.
– Не зная – проплаках аз.
– А аз зная! – каза сестра ми. – Зная, че никога вече не бих сторила такова нещо. И зная още нещо: че откакто си се родил, ни веднъж не съм свалила тази престилка. Не ми стига, че съм жена на ковач (и то на Гарджъри), ами още съм и твоя майка!
Но аз гледах унило огъня и не слушах вече думите ѝ. Защото в злобно святкащите въглени пред мене се редяха беглецът от блатата с веригата на крака, тайнственият момък, пилата и ужасната клетва, поради която трябваше да извърша кражба в родния си дом...

Тези и безброй други мисли придружават живота на едно момче на име Пип. Майсторски разказана, историята изпълва страниците на тринадесетия поред роман на Чарлз Дикенс - "Големите надежди". Съчетавайки неочаквани обрати и заплетени авантюри, романът се превръща в неостаряваща класика, която отразява отношенията между човека и обществото във Викторианска Англия.

Разказвачът е младият Пип, който не е виждал "никога нито баща си и майка си, нито техни портрети, защото те бяха живели много време преди появата на фотографията". Момчето живее с властническата си сестра и нейния мил съпруг ковач - Джо Гарджери. Един ден, докато се разхожда на гробището, Пип бива изплашен до смърт от избягалия затворник Ейбъл Магуич. Тази среща води до последствия и за двамата. Последствия обаче, които имат важна роля не в момента, а във времето напред.

Междувременно, помагайки на затворника, Пип бива поканен в къщата на г-жа Хавишъм. Там се влюбва в Естела - красивата дъщеря на богатата стопанка на дома. Няма и миг, в който Пип да не мисли за красивото момиче, докато един ден анонимен благодетел не предлага да го превърне в джентълмен и да плаща за обучението му.

Бедното момче се мести в Лондон, а на 21 вече няма и помен от скромния му вид, защото е наследник на голямо богатство. Има обаче едно важно условие: да не пита за името на своя благодетел. Младежът предполага, че спонсорът му е г-жа Хевишъм, но след години научава, че е грешал...

В новия си живот Пиб е като истински джентълмен. Но дали се променя? Или детската любов, единственото, с което миналото го държи, успява да надделее?

♦  ♦  ♦

Чарлз Джон Хъфам Дикенс (1812-1870) е родом от Портсмут, Англия. След като баща му попада в затвора за дългове, Чарлз е принуден да напусне рано училище, за да изкарва прехраната си, работейки във фабрика. Тежките условия, в които живее и работи в тези години, са в основата на бъдещия му успех - именно те повлияват силно на интереса му към реформиране на социално-икономическите и трудовите отношения, които смята за несправедливи към по-бедните, и които долавяме в не едно и две негови произведения.

Дикенс е сред най-популярните автори и критици на XIX век, чиито безценни творби му носят нечуван успех още приживе - той постига по-голяма популярност от всеки друг английски писател по това време и е определян от мнозина като най-видния представител на Викторианската епоха. Автор на 15 романа, сред които добре познатите и любими на мнозина и днес Големите надежди, Дейвид Копърфийлд, Приключенията на Оливър Туист, Барнаби Ръдж, Коледна песен и др., както и на множество разкази, статии, лекции, пиеси и др.

Чарлз Дикенс и неговото творчество са високо оценявани за техния реализъм, хумор, майсторство на прозата, характерни персонажи и социална ангажираност от писатели като Лев Толстой, Джордж Гисинг и Гилбърт Кийт Честъртън.