Пълно описание на продукта
„Винаги, във всички времена, е имало хора, които са ставали спецове. Пречупвайки тялото си, пречупвайки душата си. Добавяйки едно, премахвайки друго. Жалост? Премахване. Интелект? Добавяне. Добавяме семейство – премахваме семейство, добавяме приятели – премахваме приятели, добавяме родина – премахваме родина. Целият човешки живот е борба за тези добавяния и премахвания.“
Едуард Гарлицки, генен инженер от бъдещето
В далечното бъдеще човечеството е осъществило много свои амбиции и дори смята, че е намерило отговори на най-трудните въпроси. Човешката междузвездна империя се разширява, колониите ѝ процъфтяват, а в основата на обществото са спецовете, генетично изменени хора, които следват своето предназначение.
За Алекс Романов, пилот-спец, щастието е даденост, защото и той следва генетично зададената си съдба. Лишен е единствено от способността да обича, но в замяна е получил нужните за професията му умения и морални качества.
След тежък инцидент и една случайна среща на планетата Живачен Донец, Алекс става капитан на космическия кораб „Огледало”, събира странен екипаж и се озовава в центъра на събития, които заплашват не само бъдещето на човечество, но и неговата вяра в програмираното щастие.
„В оригинала на последната глава на „Геном“ има послание на автора към читателите, което може да се прочете само по главните букви в главата. В това послание Лукяненко обявява романа за пародия на жанровете киберпънк и космическа опера и поднася извиненията си на читателите. В българския превод посланието е избегнато – първо, защото заради него не си струва да се правят ненужни промени в хубавата последна глава, и второ, защото каквито и да са били първоначалните замисли на автора, в крайна сметка се е получил един повече от сериозен роман.”
Бележки на автора
Всички характеристики
| Категории | Книги и учебници Книги Научна фантастика, фентъзи и хорър |
|---|---|
| Автор | Сергей Лукяненко |
| Издателство | ИнфоДАР |
| Година | 2015 |
| Издание | Мека корица |
| Брой страници | 504 |
| Вид продукт | Романи |
| Жанрове | Научна фантастика |
| Език | Български |
|---|---|
| Националност | Руска |
| Баркод | 9789547615649 |
| ISBN | 9789547615649 |
| Размер на опаковката | 20 x 3 x 13 cm |
| Домът на офертите | Книжарница |
| Тегло | 0.34 kg |
Наслада от майсторския разказ на Сергей Лукяненко, от пълнокръвните му и цветни герои, от изящно изградения бъдещ свят, в който космическата шир не е предизвикателство пред хората. Звездното приключение на руския фантаст е словесна медитация на тема „другостта”. Силата на Лукяненко винаги е била в изграждането на контрастни образи, които предизвикват предразсъдъците ни на няколко нива. Различията в сюжетно отношение тук ни водят към отговори на въпроса „Какво ни прави хора?”.
На фона на тези съвсем заслужени суперлативи трябва да призная, че историята не е сред най-силните качества на научната фантастика. Нямам сериозни забележки към първите две части на романа, които умело се движат в нормите на жанра „космическа опера”. Даже леко ги пародират. Точно как подсказва и преводачът Васил Велчев с уместните си бележки, издаващи основните алюзии в „Геном”.
Сюжетните проблеми идват в трето действие „Натурали”, което трябваше да се казва „Десет малки космонавчета”. Само дето в междупланетната история Лукяненко ни натрапва друг колос на детективските истории. Интертекстуалните заигравки с английската легенда за Мерлин не работеха в поредицата му за „Патрулите”. Британските заемки не стоят добре и тук. Основната драма с изненадващата криминална мистерия, която обсебва третата част на „Геном”, е сюжетна. Двама от героите стигат преди читателя до отговор на въпроса „кой е убиецът” в ситуация, в която всеки има мотив за престъплението. Те обаче отказват дълго да изкажат подозренията си, а ние нямаме нужните знания, за да стигнем до догадките им. Невъзможността да изпитам съпричастност към разследването е най-сериозният минус на романа. Това всъщност е порок и в творчеството на почти всички емблематични автори на криминални мистерии като Агата Кристи и Артър Конан Дойл.
Няма да добавя в графата със забележките и проблемния морал в историята, който лесно мога да свържа с романа „Лолита”. Сексуалните отношения с малолетни са проблемни заради нашите (земни) разбирания. Във вселената на „Геном” пълнолетието е подчинено на други стандарти.
Лукяненко изследва брилянтно предразсъдъците, темите табу и различията. Въпреки това останах разочарован, че пишейки развръзката на космическата одисея през далечната 1999 г., авторът не успява да надскочи политизирания руски консерватизъм. Сега мисля, че щеше да бъде по-смел.
„Геном” не е шедьовър. Но е вълнуващо и майсторски разказано приключение, развиващо се в полетата на няколко нива на реалността. Силно препоръчвам книгата!