Фройд и психоанализата

‌Тринадесета книга от поредицата „Философия за всеки“.

Човекът, прекрачил границата между съзнавано и несъзнавано и наричан бащата на психоанализата, е австрийският лекар Зигмунд Фройд, психолог и влиятелен мислител от началото на 20. век.

Фройд е роден на 6 май 1856 г. в бедно еврейско семейство в град Фрайберг (днес Пршибор) в Моравия, тогава част от Австрийската империя, и е кръстен Зигизмунд Шломо на дядо му в духа на семейната традиция; когато е навършва 17 години, бъдещият психоаналитик променя кръщелното си име на Зигмунд.

Обхватът на интересите на Фройд и неговото професионално обучение е широк, но той смятал себе си преди всичко за учен, който се стреми да разшири границите на човешкото познание. През 1873 г. се записва в медицинското училище към Виенския университет.  Изучава биология и извършва много проучвания в областта на физиологията, като през 1881 г. получава медицинска степен.

През 1886 г. Фройд създава частната си практика за лечение на психологически разстройства, от която черпи огромна част от клиничния материал, на който основава своите теории и новаторски техники.

Независимо от многобройните прояви на психоанализата, каквато съществува днес, тя може в почти всички основни аспекти да бъде проследена директно до първоначалните му трудове. Теориите му за детската сексуалност, либидото, егото и другите теми върху които работил са едни от най-значимите академични концепции на 20. век.