"В началото на 1907 година Фройд публикува като първи том от новосъздадената поредица Schriften zur angewandten Seelenkunde една прелестна книжка, която всъщност е психоанализа на роман – не първата, която е направил, но първата, която публикува. Още през 1898 година той изпраща на приятеля си Флис много точен анализ на Die Richterin от Конрад Фердинанд, в който проследява източника на темата до потиснатия спомен на автора за ранна сексуална връзка със сестра му. Сегашният анализ, наречен Налудните идеи и сънищата в „Градива” от Йенсен, е изследване на романа на добре известния германски писател Вилхелм Йенсен, излязъл четири години по-рано. Юнг насочва вниманието на Фройд към този роман – той твърди, че Фройд е написал своето есе най-вече с цел да му достави удоволствие. Ако е така, то трябва да е било преди двамата действително да се срещнат. Това съвпада с високото уважение, което Фройд вече изпитва към Юнг по онова време, първата година от познанството им. Книгата е препечатвана два пъти и е превеждана на пет езика, включително руски и японски. Фройд работи върху тази малка книга с голямо удоволствие. Той я написва на открито през лятната ваканция (1906) в периода, който нарича своите „слънчеви дни”; тя се появява на бял свят през май 1907 година.
"Градива" е едно от трите произведения на Фройд, на които най-много подхожда определението „прелестно”, като другите две – поне по мое мнение – са книгата за Леонардо и есето за Трите бъчви. Тя е написана с такава деликатност и красота на езика, че заема високо място и буди възхищение дори само заради литературните си качества. Всъщност някои критици, например Мориц Некер от мюнхенския Allgemeine Zeitung, възхваляват преди всичко майсторската му проза, „на която трябва да завидят много професионални писатели”.
Романът е за млад археолог, който се влюбва в барелеф, изобразяващ гръцка девойка с особено поразителна походка, фантазиите му за нея добиват налудна форма и той се самоубеждава, че тя е загинала при изригването на Везувий, което погребва Помпей през 79-та година. Той се поддава на този импулс, заминава за Помпей и там намира Градива, която може би е дух, а може би – живо момиче.
Барелефът, в който се влюбва героят на романа, се намира във Ватиканския музей, където Фройд го открива през септември 1907 година. След издаването на тази книга, сред психоаналитиците става модно да държат копие от барелефа на стената. Фройд също има такова в кабинета си. Юнг оценява високо книгата, от което Фройд остава много доволен. Той пише, че възприемането на идеите му от Юнг за него е много по-ценно отколкото цял медицински конгрес и разглежда това като знамение за бъдещото им приемане на такива конгреси. Той признава, че книгата всъщност не съдържа нищо ново, но „ни позволява да се радваме на богатството си”, тоест, на способността си да проникваме в същността на нещата.
Фройд проявява естествен интерес към възможността да свърже мотивите, които разкрива в Градива, с личността на автора и веднага изпраща на Йенсен екземпляр от книгата си, несъмнено с придружително писмо. Йенсен отговаря дружелюбно и се съгласява, че анализът съвпада с неговите цели и намерения при написването на книгата. Той го отдава на собствената си интуиция, може би подпомогната от факта, че на младини и той е учил медицина! Йенсен никога не е чувал за работата на Фройд. Окуражен от това, Фройд пак му пише и го моли за информация относно източника на идеите му. Всичко, което обаче успява да измъкне от Йенсен, е, че той никога не е виждал оригиналния барелеф, а само копие в Мюнхенския музей, и че идеята за романа му хрумнала, докато работел върху някакво друго произведение, което оставил настрана, за да се заеме с Градива – тя била написана на един дъх. Фройд прочита писмото на Йенсен пред Виенското дружество на 15 май 1907 година.
Около шест месеца по-късно Юнг насочва вниманието на Фройд към три други произведения на Йенсен, като и трите имат изключително сходни теми – "Червеният чадър", "В готическата къща" и автобиографичната "Чужденци сред хората". Според Юнг, и трите сочат към ранно емоционално преживяване между брат и сестра. Фройд прочита тези книги и през декември 1907 година предлага на Виенското дружество хипотетично обяснение за източника на вдъхновение на Йенсен. В детството си Йенсен сигурно е бил много привързан към някакво момиченце, може би негова сестричка и е изживял голямо разочарование, може би поради смъртта й. Вероятно детето е имало някакъв физически недостатък, например деформиран по рождение крак, което в романа Йенсен превръща в красива походка. Затова Фройд пак му пише. Йенсен не отговаря на въпроса за физическия недостатък и твърди, че никога не е имал сестра, нито други млади роднини, но първата му любов била едно момиченце, с което израснал и което умряло от туберкулоза на осемнайсетгодишна възраст. Много години след това той обикнал друго момиче, което му напомняло за първата му любов – то също умряло внезапно. Така че част, а може би и цялата хипотеза на Фройд се оказала вярна."
Ърнест Джоунс