Една от най-известните рисунки на Да Винчи, която датира от 1487-а година. Пъзелът е част от серията "History & General Interest" на Eurographics.
Леонардо да Винчи (Leonardo Da Vinci)
Докато се смята, че Леонардо да Винчи е най-известен със своите картини, ще сме наистина несправедливи ако не отчетем, че работата му на учен и изобретател го прави истински ренесансов човек. Той притежава едно изумително качество – прилага научни методи към всеки аспект от живота, включително рисуването и музиката. Въпреки, че е известен най-вече с драматичните си и удивително изразителни произведения на изкуството, Леонардо провежда десетки внимателно обмислени експерименти и създава футуристични изобретения, които са били революционни и изпреварващи времето си с векове. Неговото прозорливо око и бърз ум го карат да прави важни научи открития, които обаче никога не публикува. Той е вегетарианец, който обича животните и презира войната, но работи като военен инженер, като изобретява иновативни и много смъртоносни оръжия. Да Винчи е един от най-големите художници на италианския Ренесанс, но оставя след себе си само шепа завършени произведения.
Като незаконен син на 25-годишния нотариус Сър Пиеро и селско момиче от Катерина, Леонардо да Винчи (от Винчи) е роден на 15 април 1452 година в покрайнините на Флоренция, но имал късмет, защото баща му поел грижите за него почти веднага. В дома му Леонардо имал достъп до научни текстове, притежавани от семейството и приятелите на нотариуса. Когато бил на около 15 години, баща му го изпратил в прочутата художествена работилница “Андреа дел Верокио” във Флоренция. Дори и чирак, Леонардо показал своя талант, а почерка му откриваме в произведения на работилницата от периода 1470-1475 г. Едно от първите си големи признания геният получил, когато нарисувал ангел в картината “Кръщението на Христос”, където се справил по-добре от учителя си. В работилницата Лео останал до 1477 г.
Стремейки се да изкарва прехраната си, а и да среща нови предизвикателства, постъпил на служба при херцога на Милано, като се отказал от първата си комисионна за “Поклонението на маговете”. В Милано прекарал 17 години и напуснал чак след като херцог Лудовико Сфорца паднал от власт (1499 г.). Това е златен период за гения, който достига нови висоти с научните си и художествени постижения. Успоредно с живописта, скулптурата и проектирането на сложни дворцови фестивали, той получавал поръчки от херцога и за оръжия, сгради и машини. В периода 1485-1490 г. Леонардо правил изследвания върху много теми, включително природата, летящите машини, геометрията, механиката, каналите, архитектурата и др. (проектирал е от църкви, до крепости). Именно през този период се ражда и проектът му за танк, други военни превозни средства, различни бойни приспособления и дори подводници. Тогава той направил и първите си анатомични изследвания.
За жалост интересите на енциклопедиста са толкова широки, че често оставял незавършен един, за да премине към следващ проект. В резултат на това в този период (17 години) завършил едва шест творби, включително “Тайната вечеря” и “Девата на скалите”, като оставил десетки незавършени проекти. Той прекарвал по-голямата част от времето си в изучаване на науките, като излизал сред природата и наблюдавал света, или като се заключвал в своята работилница, разрязвайки тела или размишлявайки върху универсалните истини.
Между 1490 и 1495 г. Да Винчи развил навика си да записва наблюденията и проучванията си в прецизно илюстрирани тетрадки. Работата му тогава обхваща четири основни теми: живопис, архитектура, елементи на механиката и човешка анатомия. Тези проучвания и скици са събрани в различни кодекси и ръкописи, които сега се намират в музеи и частни лица (напр. Бил Гейтс плаща $30 милиона за Codex Leicester). След падането на Лудовико Сфорца от власт през 1499 г. Леонардо потърсил нов покровител. През следващите 16 години работил и пътувал из цяла Италия, като сменял редица работодатели, включително и скандалния Чезаре Борджа. Една година той пътувал с армията на Борджа като военен инженер и дори се срещал с Николо Макиавели, автор на "Принцът". През този период Леонардо проектирал мост за "Златния рог" в Константинопол, рисувал "Битката при Ангиари" (една от изгубените му фрески) и продължавал с научните си проекти.
Около 1503 г. Да Винчи започнал работа по “Мона Лиза”. В периода 1513-1516 г. работил в Рим, като приемал различни задачи от папата. Продължавал да изучава човешката анатомия и физиология, но папата му забранил да дисектира трупове, което ограничавало напредъка му.
След смъртта на покровителя му Джулиано ди Медичи през 1516 г. му предложили титлата “Главен кралски художник и инженер” (на Франсис I във Франция). Кралят му осигурил рента и имение близо до замъка си. Въпреки че страдал от парализа на дясната си ръка Леонардо (който пишел и рисувал с лявата), все още можел да твори и преподава, като продължавал своите непрестанни научни и творчески изследвания.
Да Винчи си отишъл от този свят през 1519 г., като се предполага, че самия френски крал е държал главата му до последния му земен миг.
