Есета - част 2: Ненаписаната българска харта

Есетата от втората част на двутомника са четени по радио „Дойче веле“ в периода 1971-1978 г. и повечето от тях се публикуват за първи път.

Пред нас днес се изправя огромният, исполинският призрак на страха. Страхове винаги е имало в нашата история, малко или повече хората са били плашени, но никога преди Страхът не е бил превръщан в основно чувство на живота на всеки гражданин – от председателя на Държавния съвет до последния работник. Страхът е онова, което от пръв пог­лед се открива върху лицето на всеки български гражданин. Дори зад безогледността на някои граждани, облечени със специална привилегия на властта, човек открива изкривеното лице на страха. Страх, който действа от всички посо­ки. Страх от всичко и за всичко.

И ако първата голяма промяна идва от страха, втората голяма и логична промяна идва от лъжата. Никога в ця­лата тази история от 13 века в България не се е лъгало по­вече. Ако мнозина българи от предвоенна България все пак смятаха лъженето за сериозен грях, то днес практически не се прави разлика между лъжа и истина. Лъжливи са отно­шенията между общество и индивид, лъжливи са отноше­нията между индивид и индивид, тъй като лъжата е мощно средство за отбрана и нападение, за кариера, за успех. Част от лъжата са лицемерните отношения между отделните хора, които са пуснали дълбоки корени в българската земя, така че образите на Вазовите „Чичовци” или на Йовковите българи днес ми изглеждат като образи на светци.

Георги Марков