Епилог

ВИК

Посред нощ ме събуди викът

и кръвта ми смрази.

Боже, – казах си само – децата поне запази!

Вцепенен се наведох над малкия детски креват.

Спяха двамата кротко.

На пръсти се дръпнах назад.

Към жена си се втурнах и с бледо от ужас лице

слушах в мрака как бие умореното нейно сърце.

Нещо с майка се случи –

през главата ми мина за миг.

И тогава си спомних – мъжки беше ужасният вик.

Мъж извика…

Тъй ясно, тъй страшно го чух!

Би могъл да събуди този вик даже глух.

Но защо всички вкъщи непробудени спят?

И не чува ли никой нищо в целия свят?

Боже, – казах си само – значи може би аз?

Аз съм викал за помощ.

Аз съм викал без глас.

1976

Владимир Попов е роден на 25.05.1942 г. в Русе. Завършва Втора гимназия „Баба Тонка“ в родния си град и българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Бил е редактор в литературни вестници и списания, сред които сп. „Родна реч“, сп. „Пламък“, в. „Литературен форум“, и в изд. „Просвета“, където е и автор на учебници и помагала. Издал е стихосбирките „Тайна“ (1979, награда „Южна пролет“ за дебют), „Страница“ (1984, годишна награда на СБП), „Сърдечни емисии“ (1989), „Нежната глутница“ (1995), „Чупливо. Избрани и нови стихотворения“ (2012), „Лична хроника“ (2013) и „Отсъствие“ (2015, II награда в конкурса „Иван Николов“). Заедно с още седем русенски поети участва с книгата си „Вечерта над нас“ (1966) в сборника „Самиздат 1963 – 1966“ (2016). Негови стихотворения са превеждани на немски, руски, испански, английски, унгарски.