Елмър

Разказвам истории с думи и картини – ето с какво се занимавам.
Дейвид Маккий

Кой е Елмър?

Приятно ми е. Аз съм Елмър. Аз съм слонче, но не какво да е. Аз съм шарено слонче - тялото ми е същито от много разноцветни парченца. Приличам на пухкаво одеяло. С такъв външен вид не е лесно да се слееш с околните. Особено, когато околните са нормални слонове. 

Искам да каже, че когато си слонче, не е трудно да се отличаваш, когато кожата ти е в цвят различен от сивото. А като си шарен - нямаш никакъв шанс да се смесиш с другите. 

Но, пък така винаги имаш шанс да попаднеш на някакво приключение и да ти се случат забавни и необичайни неща. 

Затова, един съвет от мен: Не се опитвай да си като другите, просто бъде себе си. 

Не се наемам да кажа кое ще ви достави по-голямо удоволствие в тази книга – непредвидимия сюжет или шантавите рисунки... 
EVENING STANDARD

В тази коледна приказка ярките, открояващи се илюстрации и забавната история са в отлично съчетание за най-малките читатели. 
DAILY MAIL

♦  ♦  ♦

Разговор на Дейв Чант с Дейвид Маккий

Въпросът ми за произхода на Елмър накара Дейвид да си спомни първоначалната версия, публикувана през 1968 г. от Добсън Букс (с 48 страници, докато сегашната версия е с 32). „Имаше нещо като предговор, не започваше със самата история. Първата версия беше доста по-живописна, по-разхвърляна; разработката отдаваше много по-малко внимание на цветовете в съответните квадрати. После изцяло я прерисувах с друга техника, а текстът пренаписах. Изданието на Андерсън Прес е различна версия, но все пак историята е същата.“

Феноменалният успех на Елмър с простичкото, но въздействащо послание да уважаваме различните, придоби световно гражданство. В момента се работи по двадесет и втората история за Елмър; ще следват и още. Ала за Дейвид нито едно от заглавията не е по-важно от другите. Щом приключи с един ръкопис, веднага се захваща със следващия. Признава, че отношението му към Елмър може да се е попроменило с годините.

„Фактът, че Елмър се приема добре и хората го харесват, определено ми доставя голямо удоволствие, но това чисто и просто е нещо, което правя – правя го колкото мога по-добре. Изобщо нямам представа на какво се дължи непреходното обаяние на Елмър. Разказвам историите, все едно че живея с него. Той ми разказва за някое от своите приключения – и понеже е доста по-голям от мен, ме принуждава да напиша книгата!“

Дейвид избягва да посещава много събития, посветени на Елмър. „С възрастта човек става все по-зает. Има много повече задължения и е все по-трудно да отделя време за работа.“ Не е възприел новите технологии, все още пише с писалка писма на хартия и не използва имейл и интернет.

Книгите на Дейвид са му спечелили твърдо място в националния списък с книги за четене – в него Дейвид е ненадминат, тъй като е носител на значимо послание. Дейвид обича заглавия, които провокират въпроси и отговори – „такива, които да предоставят на възрастните и особено на учителите добри теми за разговор“. Счита, че голяма част от книгите му са предназначени както за децата, така и за възрастните. „Хората забравят, че книгата с картинки се споделя между възрастния човек и детето."