Егон и тишината

По повод десетата годишнина от публикуването на първата книга на писателя Емануил А. Видински „Картография на бягството“ издателство „Жанет-45“ предлага подборка от най-добрите разкази от този сборник, както и непубликуваните в книга нови разкази на Видински, писани през последните 10 години.

„Между разказите от първата и втората част в книгата на Емануил А. Видински „Егон и тишината“ лежат десет години. Те разделят писането му, както ножът разделя костите от хайвера на рибата. В разказите от първата част читателят наблюдава героите сякаш зад дебелото стъкло на аквариум, а жестовете и гласовете им носят част от статичната енергия на ребусите на Светослав Минков. Във втората част светът става цветен, а наместо театър на сенките срещаме истинските актьори. Емануил А. Видински е честен в писането си. Това е истинското основание да се прочете тази книга – за да се види как авторът разбива стените на аквариума. “
Деян Енев

„Може би най-малката улица в София“ е разказът може би най-пълен с истории. В него гъмжи от качване и слизане по стълбите, порастване, заминаване и връщане, от романтични и смешни сандалени истории. А в „Прощално писмо“ расте единствено нищото, там дори и прощалното писмо се оказва излишно. По тази ос – между задъхаността на единия и хладната статика на другия разказ, лежи писането на Емануил А. Видински. Винаги си личи, когато един писател е минал през работилницата на поезията. Не просто заради езика, а поради особената чувствителност, която дава триизмерност на тези истории.“
Георги Господинов

„Разкази на автор влюбен в литературата. В тях реалността се изплъзва. Изникват съвпадения и странни разпознавания. Случайностите са закономерни. Всекидневието е магическо. Понякога магията е бяла, понякога е черна, но усещането за нещо неземно неизменно присъства.“
Стефан Иванов

♦  ♦  ♦

Емануил А. Видински е роден през 1978 г. във Видин. Дебютният му сборник с разкази „Картографии на бягството“ (Стигмати, 2005), е номиниран за наградата „Елиас Канети“. Публикува свои текстове във вестниците „Култура“ и „Литературен вестник“, в  списанията  „Следва“ и „Кръг“. През 2008 г. излиза втората му книга романът „Места за дишане“ (Алтера), през 2011 и стихосбирката „Par Avion“ (Жанет-45). Занимава се и с редакторска работа. Създава поредицата „Световни романи“ на изд. „Алтера“. От 2008 до 2012 г. е редактор в българската секция на радио „Дойче веле“, а от 2013 е главен редактор на сп. „Панорама“.  Освен с литература Емануил А. Видински се занимава и с музика. Заедно с поета Петър Чухов през пролетта на 2013 година създават група „Par Avion Band“, която изпълнява основно авторски пиеси. Първият им сингъл се появява през лятото на 2014 г.