Дж. Р. Р. Толкин. Биография

Определена от Таймс като една от най-интригуващите и увлекателни биографии на писател!

Джон Роналд Руел Толкин (1892-1973) винаги е смятал биографията за безплоден подход към делото на твореца. Произведението на Карпентър изцяло опровергава това негово схващане. Изживените епизоди се наместват един по един като в мозайка от рунически писмена, в която е скрит ключът към загадката на най-обичания писател на XX век.

Получил достъп до архива и кореспонденцията на Толкин, черпещ от спомените на близките му и от лични впечатления, Хъмфри Карпентър проследява всяка стъпка по житейския и професионалния друм на своя герой – от осиротялото детство и духовното израстване в юношеството, през първата любов, останала с него до края, и мъжкото приятелство в колежанските години, съпътствало го цял живот, до академичната кариера на професор лингвист и прозрението В една дупка в земята живееше хобит, открило хоризонта към Средната земя, населена със създания с чудати имена и приказна същност, донесли му световна слава.

С подобаващата почтителност на съвестен биограф и умението на пишещ събрат Карпентър изгражда органична сплав от личностна и творческа биография. И от всеки ред ни гледа мъжът с проницателен поглед, тънка усмивка и неизменната лула, изобретател на странни езици, на собствена митология и вълшебна вселена, Мерлин на модерните времена, запленил поколения читатели от цял свят.

„Не е имало двама Толкиновци, единият университетски преподавател, другият писател. Това бил един и същи човек и двете му страни се застъпвали и били неотличими една от друга; или по-точно, изобщо не представлявали две страни, а различни проявления на един ум, на едно въображение”, убеждава ни авторът.

♦ ♦ ♦

Хъмфри Карпентър (1946-2005) е сред най-уважаваните фигури в културните програми на Би Би Си. Известен е като автор на биографии, детски книги и изследвания върху литературата за деца. За „Инклингите“ (К. С. Луис и кръгът около него)“ е удостоен с наградата „Съмърсет Моъм“, а с „У. Х. Одън“ печели второ място за „Уитбред“. През 1984 г. Американската академия и Институт за изкуство и литература му присъжда отличието „Е. М. Форстър“.