Докато лежах и умирах (твърди корици)

‌„Докато лежах и умирах“ е единствената творба от големия романов шлем на Уилям Фокнър, която не е представяна досега на българските читатели.

Четирите романа от златния период на Фокнър – „Врява и безумство” (1929), „Докато лежах и умирах“ (1930), „Светлина през август” (1932), „Авесаломе, Авесаломе!“ (1936) – са сред най-великите достижения на американската литература и именно те определят мястото на Фокнър сред великаните в световната модерна класика.

„Докато лежах и умирах“ е епична трагикомедия за едно деветдневно пътуване с каруца през 20-те години на миналия век из космоса на Фокнър, въображаемата Йокнапатофа. Семейството на изпаднал дребен стопанин на памукови ниви от изостаналия селски Юг тръгва на път да изпълни един завет, който е приело за свой божи и човешки дълг. И после да се върне честито у дома. А пътуването се оказва бурна одисея на битки с природните стихии, човешките тайни, превратностите на живота, униженията.

♦ ♦ ♦

Уилям Фокнър (1897–1962) e Роден в Ню Олбани, щата Мисисипи и с няколко кратки прекъсвания прекарал целия си живот в Оксфорд, щата Мисисипи. Слаб ученик, посещавал колежи и университети, без да завърши дори гимназия. Но овладял френския език от майка си и изчел цялата класика и съвременна литература, както, разбира се, и Библията. И слушал жадно и ненаситно разказите на близки и съграждани за миналото на Юга и на Мисисипи, за собствения си род, за Гражданската война, за робството, за Ку Клукс Клан.