Добри мъже

‌Париж в края на ХVIII век. В това смутно време великият град е приютил писатели, философи и учени, дали на човечеството Просвещението, но и бъдещите водачи на революцията, сеещи вече семената на Терора – блясъкът на идеалите за равенство, за първенство на науката е помрачен от надвисналата сянка на гилотината... Доброто общество флиртува с новите философски течения, вълнува се от клюки, мода и скандали, без да съзнава, че вече е на ръба на пропастта.

В този пъстър, чаровен и страшен Париж попадат "двамина добри мъже", двама представители на Кралската испанска академия, натоварени със задачата да купят и занесат обратно в Испания енциклопедията, съставена от Дидро и Д’Аламбер - двадесет и осемте тома, забранени от Инквизицията, ще им създадат сериозни проблеми. Защото още преди заминаването им в Мадрид се събират хора, чиято цел е да им попречи да изпълнят успешно задачата си... През целия изпълнен с приключения път ги следва сянката на наемния убиец, а в Париж търсенията им и една неочаквано разгоряла се страст ги изправят пред нови опасности.

- Гордостта, дон Ермес, ако е придружена от малко интелигентност, може да бъде не по-малко полезна добродетел от всяка друга.
- Имате право… Ще го имам предвид.
Адмиралът се е обърнал и гледа през прозорчето. Става все по-тъмно. Пътят сега е прав и слиза надолу по склона, конете се ободряват и колата се движи по-бързо.
- Апатия и примирение са национални понятия - казва той след малко. – Желание да не си усложняваш живота. На нас, испанците, ни харесва да сме незрели. Думи като толерантност, разум, наука, природа смущават сиестата ни… Срамно е, като че ли сме от карибските острови или пък негри - ние сме последните, до които достигат новостите и всеобщото просвещение, които вече са навлезли навсякъде из Европа.
- Съгласен съм.
- И на всичкото отгоре малкото, което имаме у нас, го превръщаме в метателни оръжия на разногласията: този автор е от Естрамадура, онзи е андалусиец, трети от Валенсия… Много ни липсва, за да бъдем цивилизована нация с дух на единство като другите, които имат право да ни засенчват… Мисля, че не е най-разумно всеки път да си напомняш откъде е всеки един, както ние обикновено правим. Трябвало е по-рано да погребем тази практика и нито един уважаващ себе си човек да не се смята за нещо друго освен испанец.