До последен дъх

С оригиналната си поетика и винаги буден етичен заряд Ева Липска е сред най-превежданите полски поети по света. Творбите от последните ѝ две стихосбирки – „Четец на папиларни линии“ и „Операционна памет“ – продължават размисъла над парадоксите в съвременния свят, носят и присъщата на поезията на Липска виталност. Макар общото звучене да е под знака „самота в страната Фейсбук“, в пространството, създаващо привидност за близост, Поетесата ни напомня за уникалността на живота – за единствените и неповторими, записани както в пръстите, така и в паметта пътечки на детството, младостта, любовта, сезоните на живота, храброто вглеждане в преходното, умението да живееш с присъствието на отишлите си от този свят... Без да страни от тревогите на времето, Липска вплита актуалността в безначалната и безкрайна верига на човешката способност за надмогване.

Красива, мъдра, будеща чувствителността и интелекта на читателя поезия, която ни връща все по-изтъняващия изначален смисъл.

Вера Деянова

(откъс)

БЯХМЕ ВСЕ ОЩЕ ВСИЧКИ

Бяхме все още Всички.
Забавляваше ни вятърната мелничка на времето.
Щастието навивахме като будилник.

Никой не предполагаше
че птицата изстреляна от детинска прашка
ще се върне при нас като камък.

 

ЗА СЕБЕ СИ БЕЗ ХЛЕНЧ

Достигнах до възрастта си по преки пътища.
С ръчен багаж който се разрасна
до словоохотлив склад на едро.

Търгувах с красотата.
В генетичните ми мутации
звучи Песен на песните.

Кърши ръце над мен моята ДНК.
Наследените болести се преструват
че не се познават. Както във всяко семейство.

Папиларните линии сигнализират тайна.
Пръстовият отпечатък пази държавните граници.
Съдбата обезпечава следите ми
(двайсетичетиричасов мониторинг).

Изхвърлям от сърцето си травмата от света.
Нека му бъде както той иска.

Примигва лампичка. Boarding time.
Но все още не е моят полет.
Сбогувам се с приятелите.
Преди миг отлетяха.

♦  ♦  ♦

‌Ева Липска (р. 1945, Краков) е сред най-известните имена в съвременната полска поезия, представител на т. нар. Поколение ‘68 или Нова вълна. Завършила е Художествената академия в Краков, но открива призванието си в литературата. Работила е като редактор в краковското издателство Wydawnictwo Literackie (1970-1980). През 1975 г. е на творческа стипендия в Айова, а през 1983-а – в Западен Берлин. Член е на Полския ПЕН клуб от 1978 г. От 1991 до 1997 г. е директор на Полския институт във Виена. Участвала е в поетични фестивали, семинари и авторски вечери във всички европейски страни, САЩ и Израел. Носител на много международни и полски литературни награди.

Литературното ѝ творчество включва над 30 поетически сборници и романа „Сефер“, номиниран за полската литературна награда „Нике“ (2009). На български език е позната със стихосбирките Ваканциите на мизантропа (1994), Портокалът на Нютон (2011) и Скъпа госпожо Шуберт... (2014).