Дневната война (Демонски цикъл 3)

Арлен Бейлс, някога обикновен човек, се е превърнал в нещо повече - Защитения, изписал кожата си с чудовищни защити и равен по сила на всеки демон. Арлен отрича, че е Избавителя, ала колкото повече се стреми да е близо до народа, толкова по-пламенно хората го боготворят. Мнозина искат да го следват, ала пътят на Арлен заплашва да го отведе до мрак, в който само той може да се спусне и от който може да няма връщане назад.

Единствената надежда Арлен да остане в човешкия свят или да не е сам в света на демоните е Рена Танър, свирепа млада жена, която сама рискува да се изгуби сред силата на завладялата я демонична магия.

♦  ♦  ♦

Отраснал на твърда диета с фентъзи, комикси и "Подземия и дракони", Питър В. Брет пише фентъзи разкази, откакто се помни. През 1995 г. завършва английска литература и история на изкуството в университета "Бъфало", а следващото десетилетие прекарва в писане на публикации в областта на фармацията, преди да се завърне към истинската си слабост.

Днес Питър В. Брет е бестселър автор на Ню Йорк Таймс с поредицата "Демонският цикъл", от която са продадени над 1 милион екземпляра на 24 езика. Живее в Манхатън.

Откъс от книгата

Иневера и брат й Соли стояха на слънце. Между босите си стъпала всеки бе поставил рамката на кошница и пъргаво я обръщаше, а пръстите им сръчно сплитаха палмовите листа. Денят напредваше и в малкия им дюкян бе останала само тясна ивичка сянка. Майка им, Манвах, седеше под нея и плетеше своята кошница. Докато работеха, купчината жилави листа от финикова палма между тях намаляваше равномерно.
Иневера беше на девет, Соли – почти на осемнайсет и вече с одеждите на пълноправен дал’шарум, още наситеночерни от скорошното боядисване. Бе ги заслужил преди по-малко от седмица и седеше на рогозка, за не ги оцапа неизменният прах на Великия базар. Беше охлабил робата си около врата така, че под нея се виждаше гладкият му мускулест гръден кош, лъснал от пот.
Помаха си с едно листо.
– На Еверам топките! С тая дреха е горещо. Ще ми се още да можех да излизам само по бидо.
– Ела на сянка, ако искаш – каза Манвах.
Соли цъкна с език и поклати глава.
– Това ли очакваше? Че ще се върна в черно и ще започна да ви командвам като...
Манвах се позасмя.
– Просто се уверявам, че още си милото ми момче.
– Само с теб и скъпата ми сестрица – уточни Соли и се пресегна да разроши косата на Иневера. Тя му плесна ръката, ала с усмивка. Със Соли наоколо винаги имаше усмивки. – С всички останали съм зъл като пясъчен демон.
– Пф...! – и Манвах махна с ръка, но Иневера се замисли. Беше видяла какво стори с двете маджански момчета, които я закачаха на пазара като по-малка.
Иневера довърши кошницата и я постави на една от многото купчини край тях. Преброи ги набързо.
– Още три и ще сме изпълнили поръчката на дама Баден.
– Може би Кашив ще ме покани на увеселението по случай новолунието, когато дойде да ги вземе – рече Соли.
Кашив беше кай’шарум на дама Баден и аджин’пал на Соли, воинът, с когото, вързани за стълб, се бяха сражавали рамо до рамо през първата си нощ в Лабиринта. Говореше се, че двама мъже не биха могли да споделят по-крепка дружба.
Манвах изсумтя.
– Ако те покани, дама Баден ще те издокара целия гол и намазан с масло и ще отпразнуваш новолунието, като отворих младата си луна отзад за дъртите му блюдолизци.