Дивата природа

"Дивата природа" е втората стихосбирка на младата поетеса Белослава Димитрова. Родена е през 1986 г. в София. Завършва немска филология и журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". Работи в интернет радио "Бинар" на Българското национално радио. Публикувала е свои стихове в "Литературен вестник", сп. "Страница", сп. "Granta България".

Първата й книга "Начало и край" излиза през 2012 г. в поредицата "Нова проза и поезия" на издателството на Софийския университет. Поддържа блог за своя и чужда поезия, озаглавен Форсмажорна.

Тя пише опасно, нелирично, афористично - като Константин Павлов. Плътните, но вторични описания на животни в новата ѝ книга създават усещането за космическа дълбочина на погледа и показват човека като един сред многото животински видове. (Това наричаме постхуманизъм.) Животът е нелеп, живото е чудовищно... И самият човек си отива бавно, заедно с падащата косо кървава битийна светлина на залеза.

Вземи и чети!
Ани Илков

В новата книга на Белослава Димитрова "Дивата природа" е безмилостна, даже зловеща в почти пълното отсъствие на човешкото. Светът съществува само заради своето възпроизвеждане, началото на живота е край на чудото, всички опити за близост са обречени, а провалът на човека е неминуем. "Няма защита/ няма такава". И все пак - шизофренията на оцеляването - сърцата бият, кръв и слуз текат, водата пречиства, слънцето изпарява, хищническо правене на любов, поглед нагоре, отвъд земята, където може би всичко ще се повтори. И пак. Спомнете си филма "Ел Дорадо" на Карлос Саура, пътуването без край, с неясна цел, с ръждясващи оръжия, малария, влага и гниене, джунглата, която поглъща без следа... Това пътуване-търсене из "Дивата природа" крие опасности, Белослава. Затова - смелост! Светът предстои.
Силвия Чолева