Деца на времето

Малко са добрите фантастики който превеждат нашите издателства,особенно на тема космос.
Тази е първата от трилогията и се надявам другите две да са планирани. Аз лично не мога да чакам безнадеждно и прибягвам към не преведените оригинали,който за щастие са достъпни.

“Деца на времето“ е абсолютно прекрасна, твърда, научна фантастика!
Началото е ударно и от към идеи и от към история. Чайковски успява само в една глава да разкаже история, достойна за цял роман и с това да положи основите на свят, в който след около 2 хилядолетия ще се развива основното действие.
Човечество е отишло толкова напред в научно си развитие, че е стартирало проект, който има за цел не само да тераформира планети скоростно, само за няколко столетия, но и да ги засели с „маймуни“, които изкуствен вирус да тласне много бързо по еволюционната стълба и само след няколко века да осъществим контакт с разумна раса, но която ни се пада братовчед. Всичко звучи страхотно, но човечеството не е хомогенно в идеите си и фракция от фундаменталисти саботира не само този проект, но както се оказва и цялата цивилизация, и връща стрелките на часовника на технологичното развитие на Земята, като потапя хората в нова тъмна епоха.
Около една от тераформираните планети създателят на този проект д-р Керн, успява да предотврати частично краха на проекта от внедрен фундаменталист, но на висока цена – корабът за обратно връщане към Земята е унищожен, капсулата с „маймуните“ изгаря в атмосферата, а на планетата попада само тази с модифицирания вирус, който вече няма животински вид с който да работи. Керн успява да се спаси в малък спътник, която трябва да следи как върви еволюцията на планетата, но на много висока цена.
Светлото бъдеще вече е минало. Величието на човешките интелект и дух са само спомен, но животът все пак продължава.
Хилядолетията отминават и от тук насетне започва съществената история на романа.
На Земята човечеството успява да се посъвземе от гражданската война, но така и не успява да възстанови нито изгубените технологии, нито екологичното равновесие и родната ни планета постепенно става непригодна за живот.
От друга страна, на далечната планета, вирусът все пак успява да намери много необичаен биологичен вид с който да работи и да го издига по стълбата на самоосъзнаването.
Едно епично пътешествие на два разумни вида.
Историята на единият е този на еволюцията, на разпалването на разума, на преодоляване на биологичните и инстинктивните ограничения, на изграждането на общество, култура, технология и като крайна точна отправяне но взор към звездите.
Другата сюжетна линия е на последните хора, напуснали умиращата Земя. Тяхната история лъкатуши по вековните пътеки между звездите на борда на кораб ковчег, в търсене на нов дом. Една история на надежди и отчаяние, на злоба и любов, на трудни решения, пропилени поколения и животи в името на оцеляването на хората, на грешни решения, чиято логика изглежда вярна.
Двете сюжетни линии почти не се пресичат, с едно изключения, но вървят една към друга, за да се стигне до наистина грандиозен и неочакван финал и до един от най-добрите епилози, които някога съм чел. Епилог, който съчета в себе си и реализира по много красив начин всички идеи и концепции с които си играе Чайковски през цялото действие на романа. А самите идеи са свързани главно с биология, еволюция и с това че реално границата между биология и технология е изкуствена, и тя неминуемо ще се размие, и заличи с разширяването на хоризонта на познанията.
„Деца на времето“ е чиста научна фантастика, каквато не бях чел от доста време и каквато много обичам. Тя е част от трилогия, дано видим всичките на български, но тази книга си е със затворен край си е абсолютно завършена.
Едно огромно благодаря на „Артлайн“ за тази книга и за поредицата „Небюла“!

Изработка 10/10
Отличен превод и граматика.
Очаквах друго, а то взе че се оказа още по- добро!