Дъщерята на скулптора

„Дъщерята на скулптора“ (1968) е портрет на едно приказно детство сред природата, изкуството и фантазията.

Финландската писателка Туве Янсон разказва в 19 ярки фрагмента най-нежното и страшното от волните години на едно малко момиче, много сходно с нея самата, в ексцентричното семейство на артисти, силно напомнящо на нейното. За срещите с айсберги и разговорите с невидими приятели; за опасностите, които дебнат в плюшените килими, и щастието от среднощните бури; за домашната менажерия със сантиментални маймуни и подмолни врани; за детето, което се опитва да ядоса Бог с надеждата той да му се яви.

„Дъщерята на скулптора“ е третата книга та Туве Янсон, която ИК „Жанет-45“ издава в поредицата „Кратки разкази завинаги“. С предговор за българските читатели от София Янсон, племенничката на Туве.

„Книга на премеждията, в която снегът е като „сиви длани със стотици пръсти“, един юрган се свива в юмрук, а ледът диша... Четенето на Янсон е като връщане в детството: необясними неща се случват, когато възрастните вземат решения, и е неразумно да се преструваме, че знаем какво следва. Към живота, внушава ни авторката, е най-добре да се доближаваме предпазливо и почтително.“
The Guardian

„Дъщерята на скулптора описва – в стегната проза с привкус на съновидение – не по-зле от която и да е биография началните години на Янсон и зараждането на нейното най-прочуто творение. Темите ѝ са утехите на дома, сигурността на семейните връзки, радостите на детството – същите неща, около които постепенно се изграждат и муминтроловете.“ Financial Times

„Туве Янсон без съмнение имала дълъг, интересен живот. Но „Дъщерята на скулптора“ се чете не като извор на детайли от него, а като поредното доказателство, че тази авторка е сред най-бляскавите и енигматични разказвачи на ХХ век.“
The Boston Globe

„През 1967 г. Туве Янсон, на върха на славата си, заявява: „Не ми се играе, работи ми се.“ С което иска да каже, че тепърва ще пише за възрастни... Книгата ѝ „Дъщерята на скулптора“ – интелигентна, чувствителна, трогателна и хумористична – е повратната точка в нейното творчество.“
A tempo