Да се осмелиш да шофираш

Една от най-продаваните и обсъждани книги посветени на правата на жените в Арабския свят.

Историята на Манал ал-Шариф ще ви шокира, дори ако си мислите, че познавате добре условията, в които живеят жените в Саудитска Арабия.

Меган Дън, The New York Times Book Review

„Да се осмелиш да шофираш“ е свидетелство за това как жените в мюсюлманските страни могат да подкрепят промяната в културните нагласи стъпка по стъпка.

New York Journal Of Books

Мемоарът на Манал ал-Шариф е изящен разказ за пробуждането на една съвременна саудитка, за превръщането й от ревностен религиозен радикал в свободна жена. Израснала е в Мека, в семейство на таксиметров шофьор и набожна домакиня. Животът пред нея изглежда предначертан – завършване на гимназия, брак, деца. Оказва се обаче, че съдбата на младото момиче далеч ще надхвърли клишето за образцова саудитска съпруга. Докато завършва висшето си образование Манал ал-Шариф разбира, че светът не се побира в рамките, наложени от семейството и средата й и постепенно променя възгледите си. Нещо повече – скоро тя ще промени живота и мирогледа и на други жени в Саудитска Арабия. Професионалният ѝ път я отвежда в отдел „Информационна сигурност” в най-голямата петролна компания в света – „Арамко”.

Място, в което установените саудитски порядки не важат. Място, което ѝ дава свобода и засилва смелостта ѝ да шофира. Но защо това право на жените да шофират трябва да бъде ограничено и да важи само за „Арамко”? С този въпрос започва революцията начело с Манал, привлякла хиляди жени. Непрестанните подмятания, нетактичните намеци, отлъчването от обществото и престоя в затвор поставят духа на изпитания, но благодарение на семейството и приятелите си, смелата саудитка успява да спечели битката.

Пробуждането на една саудитска жена

Една жена срещу диктата на имамите

От първите редове - със зловещите среднощни удари по външната врата от агентите на тайната полиция, до последната страница на книгата си, Манал ал-Шариф грабва вниманието и държи читателя в постоянно напрежение. Този невероятен трилър обаче не е плод на фантазията, а изстраданият автобиографичен разказ на една съвременна саудитска жена, родена в самата люлка на исляма – свещената Мека. Всъщност, става дума за пътуване във времето – от средновековните порядки на девическото училище, ритуалните обиколки на свещената Кааба и изтезанието на женското обрязване от кварталния бербер до съвременната наука; от килиите и занданите на инквизиторите над един непокорен дух до освобождението и световната слава, макар и в изгнание. „Да се осмелиш да шофираш“ е историята на един съвременен подвиг, но централният му епизод и мотив – това че една жена пренебрегва забраната, сяда зад волана на автомобил и го подкарва из улиците на град Дахран – е само най-известната и видима част от историята. За Манал това е епизод в похода на една млада жена и майка срещу садистичната система от неписани правила, датиращи от седми век, но въплътена в държавната политика на днешна Саудитска Арабия под формата на фетвите на уахабитски имами. Знаем, че този подвиг на Манал и големият му отзвук по света и в самата ѝ родина в крайна сметка принудиха властите в Рияд да пренебрегнат канона на най-мракобесническа школа в ислямското право и да разрешат на жените на шофират. Но само преди една година бяхме свидетели на поредно доказателство, че бруталността на режима не може да бъде реформирана. Случаят „Хашоги“, при който известният опонент на управляващата издънка от династията на Ибн Сауд и известен журналист бе заклан и разчленен в консулството на кралството в Истанбул от специален екип убийци, се превърна в неизтриваемо петно върху кралството.

Манал ал-Шариф обаче е извършила и още един подвиг – възстановила е с девическа прилежност и добросъвестност, подкрепена с документираните в дневника ѝ детайли от всекидневието, една действителност, в която животът на момичето и жената следва предначертанията на улемите-женомразци от най-крехка възраст до старостта. „Меканските епизоди“ са сред най-интересните в това отношение. Читателят придружава малкото момиче в неговия всекидневен порцион от унижения: от забраната да си играе на улицата, през задължителния ескорт на мъжки покровител/махрам до рутинния морален тормоз и физическите наказания в училище. Най-покъртителното свидетелство за антихуманния характер на фундаментализма са „политкоректните“ кукли. В съответствие с ригористичния прочит на Корана, забраняващ изобразяването на живи същества и особено на човек, те нямат лица, а представляват безформени вързопчета. Така че се налагало момиченцата да се снабдяват с истински кукли „по втория начин“ – чрез продажби под тезгяха на контрабандно внесени в кралството артикули от съседни държави. Самата Манал, след лятно гостуване на роднините на майка си в много по-либералния Египет, прекарва незаконно любимата си кукла „барби“, както и забранени юношески книги, в които се говори за пътешествия и за първата любов. Друга, непонятна за европейския читател, забрана е слушането на всякаква музика с изключение на религиозните химни. В един запомнящ се епизод вече голямата девойка Манал за пръв път преодолява това табу, заслушвайки се в песен на Бекстрийт бойс, която ѝ открива непознат и дълго бленуван свят. Това надминава и антиутопията на един Оруел.

Не всичко обаче е в мрачна тоналност, дори в епизодите в Мека. Изключително интересни са наблюденията на авторката върху патриархалния бит. Традиционното арабско семейство донякъде наподобява българското преди Освобождението – с голямата челяд, огромния брой роднини, взаимните гостувания, чествания и ритуали. Саудитските семейства водят интровертно съществувание и относителната свобода и щастието са атрибути на семейния и фамилния кръг, в който протича по-специално живота на жената. Истински бисер са мемоарите на Манал от селото на баба ѝ – в плодородната доскоро долина близо до Мека, родина на екзотичното дърво сикамор и на запазените традиции на едно общество между номадизма и уседналостта. Описанията на Големия празник в самата Мека, изпичането на традиционните сладки и детския възторг от кулинарните чудеса на местния панаир с ароматите на Арабия и Индия, са живописен контрапункт в личната сага на Манал.

Самата авторка е ревностна мюсюлманка и защитава религията си от фанатичните ѝ интерпретатори. Още преди да бъде публикувана книгата ѝ, Манал ал-Шариф се превърна в икона на една благородна кауза – освобождаването на саудитската жена. Триумфалното шествие на „Дързостта да шофираш“ по света и широкият ѝ отзвук в самия арабско-мюсюлмански ареал отреждат на книгата специално място не само в арабската, но и в световната литература и мемоаристика. Книгата ще заинтригува широк кръг читатели и ще е особено полезна за онези от тях, които имат специален интерес към арабския свят и ислямската религия.

Емил Ценков,
преводач