Да паднеш в черна дупка

Виждам Вселената не като сбор от обекти, теории и феномени, а като огромна сцена с актьори, водени от сложни обрати в действието и сюжета. Затова, когато човек пише за космоса, съвсем естествено е да заведе читателите в театъра, зад кулисите, за да видят отблизо как изглеждат декорите, как се пишат пиесите и как ще се развие историята оттук насетне. Целта ми винаги е била да споделя прозренията си за това как действа Вселената, а не просто да изложа фактите. Пожелае ли космосът, има моменти - както и при самата театрална маска, - когато се усмихваш, има и такива, когато се мръщиш. Пожелае ли космосът, има и моменти, в които си като уплашен глупак. Затова за мен "Да паднеш в черна дупка" е портал на читателя към всичко, което ни вълнува, просвещава и ужасява във Вселената.

"Лично аз подозирам, че Вселената не само е по-чудновата, отколкото предполагаме, тя е по-чудновата, отколкото въобще можем да предположим."

Дж. Б. С. Холдейн, "Възможни светове"

♦  ♦  ♦

Нийл Деграс Тайсън (роден на 5 октомври 1958 г.) е американски астрофизик, автор и научен сътрудник. От 1996 г. той е директор на планетариума "Хейдън" в Ню Йорк. Центърът е част от Американския природонаучен музей, където Тайсън основава катедрата по астрофизика през 1997 г. и е научен сътрудник в отдела от 2003 г. насам.

Роден и израстнал в Ню Йорк, Тайсън започва да се интересува от астрономия на деветгодишна възраст след посещение в планетариума "Хейдън". След като завършва Висшето училище по наука в Бронкс, където е главен редактор на вестник "Физически науки", завършва бакалавърска степен по физика в Харвардския университет през 1980 г.

След това получава последователно магистърска степен по астрономия в Тексаския университет и докторска степен (1991 г.) по астрофизика в Колумбийския университет. През следващите три години той е постдокторантски изследователски сътрудник в Принстънския университет. През 1994 г. се присъединява към планетариума "Хейдън" като научен сътрудник. През 1996 г. той става директор на планетариума и ръководи проекта за реконструкцията му от 210 милиона долара, завършен през 2000 г.

От 1995 до 2005 г. Тайсън пише месечни есета в колоната "Вселената" за списание "Природа", някои от които са публикувани в книгите му. През същия период той пише месечна колона в списание "Стар Дейт" Star Date, под псевдоним "Мерлин", отговаряйки на въпросите за Вселената. Тайсън е служил в правителствена комисия от 2001 г. за бъдещето на американската авиокосмическа индустрия, както и на комисия "Луната, Марс и Отвъд" (Moon, Mars и Beyond). През същата година е удостоен с наградата на НАСА за изключителни знания и принос към обществото.

От 2006 до 2011 г. е водещ на телевизионното шоу NOVA ScienceNow. От 2009 г. води седмичния подкаст StarTalk, който през 2015 г. е екранизиран от National Geographic и става продължение на известната поредица "Космос" на Карл Сейгън. Американската национална академия на науките връчи на Тайсън медал през 2015 г. за неговата "изключителна роля във запознаването на обществеността с чудесата на науката".