Да мислиш двайсети век

‌Едва ли скоро сте чели толкова мъдра книга. И човешка. Един забележителен историк и брилянтен публицист, който знае, че съвсем скоро ще умре, говори за ХХ век с рядко срещано просветление. Столетието на две унищожителни войни, а после на ядрен страх и оловно противопоставяне между Запад и Изток, същевременно е и столетие на блестящи идеи, които са вградени в ДНК на цялото ни съвремие. 

А Тони Джъд умее както никой друг да ни развълнува дълбоко с тези идеи. В тяхното русло историкът Джъд с проникновение и фин анализ говори за светлините и сенките на своята професия. Защото историците, иска да ни каже той, държат в ръцете си енергия, която е по-мощна дори от ядрената. И която може както да дари човечеството със светлина и благоденствие, така и да го погуби. Разговорите на Тони Джъд с неговия ученик и последовател Тимъти Снайдър са истинско прозрение за всеки, който би желал „светлина, повече светлина“ в мрачния и коварен лабиринт на миналото столетие.

♦  ♦  ♦

Тони Джъд (1948–2010), професор по европейска история и история на идеите, е виден публичен интелектуалец на нашето време. Преподавател в Кеймбридж, Оксфорд и Бъркли. Професор по европейски науки в Нюйоркския университет, а също основател и директор на Института „Ерих Мария Ремарк“ в Ню Йорк. Член на Американската академия за изкуства и науки и на Британската академия. Автор, респ. издател на 14 книги, а също и редовен сътрудник на реномирани периодични издания като „Ню Йорк Ревю ъв Букс“, „Ню Йорк Таймс“, „Таймс Литерари Съплемент“ и др. През 2008 г. Джъд се разболява от амиотрофична латерална склероза, неврологично заболяване, водещо до парализа и смърт. Въпреки това продължава да пише и публикува до самия си край. Малко преди смъртта му вестник „Гардиън“ го нарича „най-живия ум в Ню Йорк“.