Червените кодове в Стария завет

„Червените кодове в стария завет“ е третата книга на Мони Алмалех от неговия проект Библейска херменевтика, базирана на иврит, индоевропейските езици и семиотиката на цвета. Богът Отец, Исус Христос, Месията, Спасителят, „свещеникът по мелхицадековия чин“, „който спасява и обрязаните“, „ангелът на присъствието Му, който спасява“ са заложени в Стария и Новия завет не само чрез текста, а чрез различни червени кодове.

Тези кодове разкриват теологична доктрина, свързваща двата завета. Преплитането на петнадесет вида огън с кръв, с червеното кръв, със сакралното червено, с „ферментиралото“ червено, с червеното на падението, с магарешкото червено, с рубини и корали е като шевица, която е осветявана от различните ъгли на контекста.

Всеки вид червено е като различен конец в общата шевица. Някои от конците остават в преводите, но цялата красота може да се види в иврит и неговата езикова картина на света.

Въздействието на шевицата от червени кодове е върху езиковото и културното подсъзнание. Към тази шевица от червени кодове се добавя още една червена структура – успоредните появи на кръв и огън (с различни корени и думи), които като обща бройка са еднакви, макар че съвсем не са успоредни като две прави линии, а по-скоро се вият в текста. Често различните червени кодове са заедно с други цветове и освен обикновена естетика и популярни символи, многоцветията създават дълбоко кодирани послания.

Книгата разказва за библейските червени шевици, които се виждат напълно само в иврит.

♦ ♦ ♦

Мони Алмалех е редовен професор в Нов български университет и гост-професор в Института за български език – БАН. Научните му интереси са в областите българистика, хебраистика, семиотика. Познаването на иврит му позволява да разглежда оригиналния библейски текст в съпоставка с различни преводи, като използва инструментариума на традиционното и модерното езикознание и хуманитаристика, за да представи оригинални монографии върху библейския текст  – Цветът в Петокнижието (2006), Светлината в Стария завет (2010), Библейското магаре (2011), Biblical donkey (2012), Архангелите в Библията (2013). Голяма роля за оформянето му като хуманитарист оказва двегодишната специализация при проф. Димитрий Сегал в Ерусалимския еврейски университет, Израел. Чете разнообразни курсове в Нов български университет и СУ „Св. Климент Охридски”. Той е първият в историята езиковед, който съставя Ивритско-български речник (2004; 2011). Интердисциплинарният анализ на цветовете е отличително качество на трудовете му за Библията, фолклора, художествената литература и рекламите - Balkan Folk Colour Language (1996), Цветовете в балканския фолклор (1997), Цвят и слово: психолингвистични и прагматични аспекти (2001), Корени. Семиотика на цвета (2006), Езикът на цветовете (2007; 2012), Семиотични изследвания на търговската марка ІІ част: семиотика на цвета в рекламата (2011), Advertisements: Signs of femininity and their corresponding color meanings (2011). Алмалех започва своя творчески път с монография върху българската граматика, Семантика и синтаксис (1993) и не изоставя тази тематика – Език и идиолект. Езикът на българските евреи в Израел (2006).