Челюсти

Всяко лято малкото курортно градче Амити се превръща в истински рай за летовниците. Дали и тази година обаче ще е така? Готови ли са жителите и гостите на града за сблъсъка със заплахата, дошла от дълбините? Що за мрачни тайни се крият зад безупречната фасада на привидно сплотеното градско общество... и дали чудовищният Левиатан ще се окаже единственото зло, което трябва да сразят?

Освен с огромното си въздействие върху популярната литература на двайсети век, романът "Челюсти" е безкрайно интересен и с влиянието, което оказва върху творчеството на един друг американски писател - т. нар. "Крал на Ужаса" Стивън Кинг.

♦  ♦  ♦

Питър Бенчли публикува своята книга през 1974 г. - същата година, в която излиза и дебютът на Кинг "Кери". "Кери" обаче е твърде различна от следващия роман на Кинг - "Сейлъм'с Лот" (1975), с който "Кралят на Ужаса" ще създаде своята запазена марка: проследяване на човешките взаимоотношения в ограниченото пространство на сравнително затворени общности (предимно малки градчета), връхлетени от заплаха, идваща най-често отвън (концепцията за "Ужаса отвън"), често дублирана и от втора заплаха, вече с по-свойствен за социума произход (концепцията за "Ужаса отвътре").

Някои от най-обичаните му творби се развиват на територията на едно градче ("Неизживени спомени"), едно училище ("Гняв"), един хотел ("Сиянието"), един супермаркет ("Мъглата"), един затвор ("Зеленият път"), една зловеща надпревара ("Дългата разходка"), дори една къща ("Мизъри").

В "Челюсти" обаче откриваме основните структурни елементи на този модел преди той да бъде приложен в Сейлъм'с Лот. С кинематографична прецизност Бенчли рисува реалистична картина на живота в Амити, въвеждайки множество ярки персонажи, ключови за Кинг от които ще се окажат началникът на полицията, редакторът на местния вестник и кметът на градчето.

Заплахата, връхлитаща местното общество, е ясна - гигантската бяла акула, персонификацията на Злото, но тя не е единственото предизвикателство, с което героите ще трябва да се справят. Тайните афери и интриги на кмета ще придадат допълнително социално измерение към концепцията за "Ужаса отвън", обогатявайки го с "Ужаса отвътре" (в тази връзка особено интересен е епизодът с котката на Мартин Броуди, който може да се срещне почти в същия вид в няколко романа на Кинг).

В психологически аспект паралелите също са много - всеки от героите е измъчван от свои лични демони, които го тласкат към определени действия с определени последици. И Броуди, и съпругата му, и кметът в един или друг момент попадат под властта на тези демони, тласкайки сюжета в неподозирана посока...

Ала нека оставим на интелигентните читатели да открият всички взаимовръзки между творчеството на двамата писатели, всеки от които е оставил свой незаличим отпечатък в литературата, киното и цялата попкултура на нашето време.