Бялото се пере на деветдесет

Какво означава да бъдеш силен? Какво изобщо е това? И какво ще стане, ако нямам достатъчно от тяхната сила? Може би само това, че се страхувам, означава, че съм без сила? Няма ли да оздравея, ако понякога ме е страх?

Авторката ни пренася в Словения от седемдесетте и осемдесетте години на миналия век, където се срещаме с нейното семейство, близки и приятели. С искрен и непринуден глас в началото тя ни потапя в почти идилична атмосфера, описана през очите на тийнейджърка, чието детство обаче е затишие пред буря. И бурята идва. Рак на мама. Шок, след който бурята не стихва и вместо затишие идва пак буря. В центъра на вихрушките този път е самата Броня – отново рак.

Трогателен роман за преживяването на болест и загуба, за крехкостта на междуличностните отношения, борбата за живот, надеждата и безнадеждността, страха, страданието и търсенето на светлина в тъмното. Произведение, в което се докосваме до онзи остър ръб на близката смърт и до морето от болка, в което през повечето време всеки плува сам. Без излишни патетика и морализаторство „Бялото се пере на деветдесет“ е книга за смелостта, надеждата и силата да продължаваш да живееш въпреки обстоятелствата.

Броня Жакел е родена през 1969 г. в Любляна. Завършила е журналистика, работи в сферата на маркетинга и банковото дело. След като децата ѝ порастват достатъчно, тя се обръща към своята дългогодишна любов – писането. Автобиографичният роман „Бялото се пере на деветдесет“ е първата ѝ книга и излиза през 2018 г. През 2019 г. получава словенската награда „Кресник“ за най-добър роман.