Богините от Житкова

Сред висините на Белите Карпати, далеч от съвременния начин на живот, някои жени са съхранили загубени познания и интуиция. В продължение на векове, това знание се предава от поколение на поколение. Те са известни като „богини“, защото са отдадени на Бога и се молят милост и спасение. Но ако богините виждат бъдещето, защо не са спасили своето собствено? 

Дора Идесова е последната богиня. Тя е склонна да се примири с остарелия начин на живот и да разчита в капките на восъка бъдещето на онези, които идват при нея, като е правила леля ѝ. Но всичко се променя и съдбата ѝ се преобръща след като се сблъсква с една голяма лъжа.

„Без спомените си Дора би полудяла в интерната и после в Бърно. Те я крепяха и сега. И ставаха още по-ярки и по-цветни всеки път, когато тя откриеше нещо, допълващо пръснатата мозайка на историята на житковския род богини – все едно дали ставаше въпрос за жени, съдени за магьосничество преди векове, или за такива, изправяни пред съда на Ухерске Храдище преди няколко десетилетия. Познаваше ги от издирените документи също тъй интимно, както познаваше Сурмена. Чакай, чакай – дали наистина бе познавала Сурмена?“

Представлявали ли са богините опасност за скептични посетители? Били ли са истинска идеологическа заплаха за обществото в годините на тоталитаризма? Или ликвидирането на последните остатъци от езичеството са дело на всеобщата човешка завист и злоба? Макар да отрича практиките на предшественичките си, защото „сега не се прави така“, вътре в себе си Дора осъзнава, че им дължи поне едно – да съхрани паметта им. Именно това начинание я води до неподозирани разкрития, които преобръщат възприятията ѝ за света, за богините и за самата нея. Изведнъж тя узнава, че денят, когато целият ѝ живот се преобръща, не е бил просто „серия случайности“, както винаги е смятала. В този ден Държавна сигурност нахлува в света на богините и го срива със земята.

Нищо неподозиращата Дора започва проучване, което ще даде отговори на много от въпросите ѝ, ще ѝ разкрие несправедливост, потулвана поколения наред, и ще ѝ отвори очите за непрестанния надзор, на който е било подложено собственото ѝ семейство.  

„С въздишка протегна ръка към книгата, в чието гръбче допреди малко невиждащо се взираше. Беше том с черна платнена подвързия с изписано със златни букви заглавие: „БОГИНИТЕ ОТ ЖИТКОВА“. А под него стоеше името ѝ. Първият резултат от дългогодишните усилия. Искаше от тях, от богините, да остане нещо. Нейната дипломна работа.

Не можеше да продължи, докато не узнае какво се крие в утробата на архива на Министерството на вътрешните работи, в папките с информация за сътрудниците на Държавна сигурност. За доносниците и издайниците, за шпионите и агентите. Дора усети световъртеж, когато вечерта в читалнята на библиотеката действително откри името на Сурмена. Затвори Цибулковите списъци и дълго остана да седи неподвижна над тях, неспособна да стане и да си тръгне. Нереалното, невъзможното откритие сякаш я беше парализирало. Успя да заспи чак призори.“ 

В края на 1990 г. в архивите на Министерството на вътрешните работи един файл очаква да бъде открит – едно досие, изготвено от поделенията на ДС за врага на държавата – собствената ѝ леля. Без да може да повярва, Дора разплита подробности за неизвестни досега съдби, както в собственото си семейството, така и в семействата на други богини…

Романът на Катержина Тучкова е очарователна история за женската душа, магията и част от нашата скрита обща източноевропейска история.

♦  ♦  ♦

Катержина Тучкова е родена през 1980 г. и е чешки писател, критик и изкуствовед. Следва история на изкуството, чешки език и литература. Придобива голямата си популярност като автор на „Богините на Житкова“, които се превърнаха в бестселър в Чехия. Романът печели няколко престижни литературни награди като „Магнезия Литера“ (2013) и „Чешка книга“ (2013). До момента продажбите надхвърлят 110 000 екземпляра.