Бледа синя точица (твърди корици)

Погледнете тази точица...

Това е тук. Нашият дом. Това сме ние. Всеки, когото обичате, всеки, когото познавате, всеки, за когото сте чували, всяко човешко създание, съществувало някога, е изживяло живота си тук. Изворите на нашите радости и страдания, хиляди религии, идеологии и икономически доктрини, всеки ловец и събирач, всеки герой и страхливец, всеки създател и рушител на цивилизации, всеки крал и селянин, всяка млада влюбена двойка, всяка майка и всеки баща, всяко дете, изобретател и изследовател, всеки учител по етика, всеки корумпиран политик, всяка суперзвезда, всеки върховен лидер, всеки светец и грешник в историята на нашия вид са живели тук - на тази прашинка, огряна от слънчев лъч.

Тази книга е "за други светове, какво ни очаква в тях, какво ще ни научат те за самите нас и дали изобщо има смисъл да тръгнем, като се имат предвид належащите проблеми, пред които е изправен видът ни. Дали не би следвало първо да решим тези проблеми? Или именно те са още една причина да предприемем това пътуване? В много отношения тази книга е оптимистична за перспективите пред човечеството..."

♦  ♦  ♦

Карл Сейгън (1934-1996) е може би един от най-известните учени от 70-те и 80-те години на миналия век. Той се занимава с извънземно разузнаване, застъпва се за ядрено разоръжаване и съавторства и води предаването "Космос: лично пътуване".

Роден е на 9 ноември 1934 г. в Бруклин, Ню Йорк. Завършва университет в Чикаго, където учи планети и изследва теории за извънземен разум. През 1968 г. е назначен за директор на Лабораторията за планетарни изследвания и работи в няколко проекта с НАСА. Един от най-яростните анти-ядрени активисти, Сейгън представя идеята за "ядрена зима" през 1983 г. Той написва един роман, няколко книги и академични статии, както и телевизионната серия Cosmos.

Ранните години

Интересът на Сейгън към астрономията започнал рано. Когато бил на пет години, майка му го пращала в библиотеката, за да намери книги за звездите. Той се става запален фен на преобладаващите научно-фантастични истории от 40-те години в списания и доклади за летящи чинии, които предполагат извънземен живот.

Сейгън завършва гимназия през 1951 г. на 16-годишна възраст и се отправя към Чикагския университет, където експериментите, които води, предизвикват очарование у всички. През 1955 г. завършва бакалавър по физика и едва година по-къснозапочва да учи доктурантура. Четири години по-късно се премества в Калифорния след придобиване на докторска степен по астрономия и астрофизика и получава работа в Калифорнийския университет, Бъркли. Там той помогна на екип да разработи инфрачервен радиометър за роботизираната сонда "Маринър 2" на НАСА.

Допълнителна работа с NASA и Fringe Science

През 60-те години на ХХ век Сейгън работи вече в Харвардския университет и Астрофизичната обсерватория Смитсониан, където работата му се съсредоточава върху физическите характеритики на планетите, особено тези на Венера и Юпитер. През 1968 г. Сейгън става директор на Лаборатория по планетарни изследвания на Университета Корнел, а три години по-късно става пълноправен професор.

Работейки отново с НАСА, Сейгън помага да се проучи мястото за сондаж на синдите "Викинг" на Марс и съдейства за изработването на посланията от Земята, изпратени с помощта на Pioneer и Вояджър извън нашата слънчева система.

Още докато е на 30-годишна възраст, Сейгън започва да говори по редица въпроси, интересни за човечеството, спечелили му изключителна популярност и слава като например осъществимостта на междузвездния полет, идеята, че извънземни са посетили Земята преди хиляди години и др.

През 1968 г.,с известен опит в областта на науката, Сейгън за кратко служи като консултант на великия режисьор Стенли Кубик по създаването на филма "2001:Space Odyssey".

Късна кариера

През 1980 г. Сейгън основава планетното дружество, международна организация с нестопанска цел, фокусираща се върху изследването на космическото пространство, а също така изстрелва изключително влиятелния телевизионен сериал "Космос: лично пътуване", който той пише и води. Той също така е пише книга със същото име съпътстваща сериала, една от многото невероятни творби, оставил след себе си.

Сайгън използва снимката на сондата Voyager 1 като отправна точка на дискусията за мястото на човечеството в огромната Вселена и неговата визия за бъдещето.