Бежанци

Романът описва реални исторически събития: Драмското въстание от 1941 г., обезбългаряването на Егейска Македония след Втората световна война, трагичната участ на българското малцинство в Гърция до средата на ХХ век, понесло насилието на всички балкански правителства - турски, гръцки, сръбски, български.

Преди по тази тема се мълчеше поради някакви странни разбирания за добросъседски отношения; ала и днес международната обстановка не е престанала да бъде деликатна. И резултатът е един и същ: българската гледна точка към тези събития остава неизказана. А времето си минава...

Загиналите гърци в Драмското въстание имат своите паметници, а българските жертви в същите събития са обречени на забвение. С изключение на няколко задълбочени проучвания от българската историография, едно телевизионно публицистично предаване, няколко езиковедски изследвания, едно-две мемоарни свидетелства - всичко на всичко книжовност, която се брои на едната ръка - при цялата си вродена чувствителност към истината нашият народ в този случай като че ли я неглижира.

Никакви политически съображения не могат да оправдаят подобна историческа немара. Страданието на хиляди българи заслужава да бъде осмислено, усвоено, за да се превърне от травма в исторически и емоционален опит.

От това би имало поне две преки ползи: от една страна, подхранване на доста ерозиралото чувство за национална консолидация; от друга, използване на последната възможност - ако все още съществува такава - да се засвидетелства на потомците на онези българи, които преди десетилетия са предпочели да останат в родните си места като граждани на гръцката държава, че не са изоставени и че чрез дедите си са част от българското си отечество.

Отзиви за книгата

"Романът на Весела Ляхова впечатлява първо със смелостта на автора да избере тема, която не е от "романтичната част" на българската история. Защото е от болезнената й част, която след толкова години все още не спира да напомня за белезите по образа на идентичността ни. След това впечатлява умелото водене на повествованието из дебрите на един "обективен корелатив", който женският почерк в романистиката по-скоро отбягва. "Бежанци" иска да се чете като сага - сага за времето, когато оцеляването е жизнена философия, но и нищо неструващ сигнал на подсъзнанието, заглушен от повика на кръвта."

Проф. Цветан Ракьовски

"Текстът се вписва много мощно в добрите традиции на българския исторически роман. Едно от големите достойнства на писателския стил и подход на Ляхова е нейното пристрастие към документалния факт (достоверността) и интерпретацията му посредством педантична реконструкция на автентичния исторически контекст в художествена перспектива."

Доц. Л. Димитров