Белжар

Да разбереш какво изпитва някой друг човек, някой, който не си ти; да погледнеш под капака, така да се каже.
Да погледнеш дълбоко вътре. Ето това трябва да прави писането.“

Новото заглавие в поредицата „Сиела тийн“ е романът на Мег Уолицър „Белжар“, избран от „Амазон" за една от 100-те книги за тийнейджъри, които всеки трябва да прочете, независимо от възрастта си. 

Ако животът беше справедлив, Джам Галахю щеше да си бъде вкъщи в Ню Джърси, заедно с обичания си приятел Рийв Максуел. Двамата щяха да гледат стари комедии през уикендите. Щяха да се разхождат в парка и да се целуват в библиотеката. При всички положения нямаше да бъде в „Дървения хамбар“ – училище пансион за деца с проблеми в провинцията. Хората нямаше да я гледат все едно им се иска да не са там.

Но животът не е справедлив и Рийв е мъртъв.

Всичко обаче се променя, когато Джам се оказва записана в специален курс по литература за напреднали. Уроците продължават един семестър и в програмата има само един автор. Този автор се оказва Силвия Плат, а първото произведение, определено за годината, е „Стъкленият похлупак“ – роман-изповед на млада жена, преминала през мрака на депресията.

Под влиянието на харизматичната, мистериозна учителка, която го води, малката група наранени тийнейджъри, търсещи бягство от миналото, откриват нови начини да виждат света и да се справят с болката. Възложена им е задача, която ще ги промени завинаги.

„Говорим за книгата, нали? А може би не. Говорим за себе си.
Може би когато заговориш за някоя книга, в един момент започваш да говориш за себе си.“

С идването на края на срока, Джам се доближава все повече до това да разбере истината – истината за това какво се е случило в последния ден на Рийв, причините тя да се намира в Хамбара. Защо всички я гледат все едно е ранена и говорят, като че ли не знаят какво да кажат. Защо баща ѝ сменя темата, а майка ѝ хлипа тихо, когато си мисли, че никой не гледа. Защо старите ѝ приятели от училище я молят да превъзмогне всичко и да влезе в крачка. А истината трябва да бъде приета каквато е, колкото и дълбоко да е закопана.   

„Хората само разправят как вече нямало нужда да се чете литература – нямало да помогне на света.
Всички трябвало да говорят мандарин и да се научат да програмират компютри.  
Но не може човек да каже, че наученото в часа по литература няма значение. Че великите писатели не променят света.“ 

“ е смайваща история за силата на първата любов и за това в какво сме готови да се превърнем заради нея. Това е и възхвала на неудържимата мощ на думите, която не трябва да бъде подценявана. Краят е тъжен и носи болка и изненада. Читателят дълго време ще се пита как е могъл да не разбере знаците, дори когато са били точно под носа му.  

♦  ♦  ♦

Мег Уолицър е много обичан и уважаван автор на юношеска литература. Най-хитовата ѝ книга, The Interestings е една от 100-те най-запомнящи се книги на 2013 според „Ню Йоркър“. Нейни кратки разкази са включени в сборниците The Best American Short Stories и The Pushcart Prize.