Белият хотел

...повече смисъл има враждата от любовта ни...

Тридесет години след първото му отпечатване ИК "Сиела" преиздава "Белият хотел" на Д. М. Томас. Спуснете се по спиралата на миналото, тайните и копнежите на несъзнаваното.

Годината е 1920. Младата оперна певица Анна Г. е приета като пациент от Зигмунд Фройд. Тя страда от психосоматични болки, които Фройд бързо диагностицира като хистерия. За да стигне до корена на състоянието, той съсредоточава изследването си върху един сън, натрапчиво повтарящ се в съзнанието на пациентката - разказа за белия хотел. Но се оказва, че заключенията не са толкова прости и преди читателят да се усети, е въвлечен в спираловидния разказ на героинята, съчетаващ трилър, еротика, поезия и смразяващо кръвта насилие...

Сънят е представление, изпълнено с пламенна еротика и немислимо насилие, в което се преплитат минало, настояще и, както се оказва, бъдеще. Но докато двамата прекарват времето си в бляскавата Виена в разговори за психоанализа, музика и култура, светът около тях постепенно започва да се разпада. Нацистите вземат превес в Германия, антисемитските отношения в цяла Европа достигат връхна точка. В лицето на тези промени само белият хотел остава константа - той е началото и краят. А всичко останало изглежда странно познато.

В романа на Д. М. Томас нищо не е каквото изглежда - нито оперната певица Ана Г., нито привидно лежерният тон в началото. Британският автор използва Фройд като главен герой и го превръща в същинско олицетворение на едно от най-значимите явленията на ХХ в. - психоанализата.

"Белият хотел" е безвременна класика, обединяваща трилър, епистоларен роман, еротика, поезия, история, в която всяка следваща част е коренно различна от предходната, но дали в крайна сметка не я повтаря?

"Творба с изключително въздействие върху въображението и интелекта..."

Салман Рушди

♦  ♦  ♦

Д. М. Томас е роден на 27 януари 1935 г. Завършва Оксфорд през 1959 г. Години живее и работи в Австралия и САЩ преди да се върне в родната Британия. Публикува поезия и проза в британското списание за научна фантастика "New World". Творбата, която го прави известен е еротично-фантастичния роман "Белият хотел" (1981). Романът получава номинация за Букър и остава втори, отстъпвайки на "Среднощни деца" на Салман Рушди. В разгара на Студената война, докато отбива военната си служа, учи руски. Интересът му към руската култура и литература остава траен и кулминира в серия от добре приети превода на руска поезия, които публикува през 80-те.