Аз, гарванът

„Аз, Гарванът” Станислава Белева
Продължавам с творчеството на Станислава или пък тепърва започвам?!
Тази нова порция сервирана в много силно контрастни емоции от съзнанието и дълбините на авторката ми бе много интересна и бързо се превърна в любима. Прочетох я за около час или два. Не съм напълно сигурна, тъй като времето не съществува в света, който авторката създава за нас, за себе си или просто ни допуска в дебрите си, за да бродим намирайки се и нетърсейки нищичко.
Фрагментите на тази книга изглеждат на пръв поглед коренно различни, а всъщност са неразривно свързани помежду си и изграждат една съвършена цялост. Станислава поднася черното с такава лекота, че не си сигурен дали всъщност не е бяло. А нима и двете не се състоят от себе си и своите противоположности едновременно?!
Осъзната и мислеща са най-приветливите думи, които бих искала някой да казва за мен. Не някой. Някой като Станислава. За нея бих могла да кажа същото. Ще го отнеса към най-краткия фрагмент на „Аз, Гарванът” – „Черно и бяло”. Екзистенциалният и до болка познат въпрос: „Да бъдеш или да не бъдеш?” е перифразиран във вечната догадка дали съм луд щом съм прозрял и мога ли да бъда нормален сред обезумели?!
Станислава преплита нишките на вселенските енергии, за да среща, разделя и запознава героите си в една безгранична вечност, която трае само миг. Крайна, противоречива, с ясно изразени възгледи и много силно чувство за справедливост. За разграничаване на Добро и Лошо, Бяло и Черно, но и обединявайки ги в смъртоносен танц, от който се ражда Животът. Животът като хармонична везна, която е винаги в уравновесено положение, защото двата полюса могат да съществуват само целунати и вплетени един в друг.
Не знам дали ви се е случвало, но ми се струва, че е невъзможно да не е, да срещнете някого едва в първи поглед, в първа дума от произведение или първи телесен допир и да усетите онази благодатна топлина, която разливайки се във вас сякаш ви нашепва, че с този човек насреща, с тази скитаща душа сте едно цяло от много отдавна, още преди света да съществува. Според моите собствени разбирания за устройството на света ни, това е валидно за всички ни, но само с някои го чувстваме като благословия и безценен дар, а други ни отблъскват на стотици хиляди километри от себе си. Преди да опознаем. Дори и не искаме. Вече сме го направили.
Дали си „най-богатият човек на гробищата” е важно, защото това е показател, че си бил и такъв приживе. Сякаш по-кратките разкази на Станислава имат по-къс край до камшика, който ни перва през лицето, за да се опомним. Пробуждане, размисъл, дълбоко възхищение и любов. Това са само част от нещата, които изпитвам, когато чета бунтарския и откровен ум на писателката и ЧОВЕКЪТ Станислава.
В „Последният роман” авторката категорично заявява за пореден път едно от любимите ми схващания, че доброто не е изцяло добро, а лошото никога не е напълно лошо, както и че за всичко си има причина. Често насилникът е жертвата, която се превръща в насилник.
Един от любимите ми епизоди от приключението „Аз, Гарванът”, макар че трудно бих имала любим, защото всички са ми на сърце по уникален начин е „Бъдещият писател”. Той разказва моето верую що се касае до творчеството. Споделяла съм го многократно, затова ще ви оставя да прочетете книгата и да се сетите за кое точно говоря.
За „Ego Trip” оставам безмълвна, защото това е нещо, което съм написала самата аз по подобен начин и то неведнъж. Абсолютно пренаписване на моята собствена душа през очите и прочита на любимата ми Станислава. Поредното доказателство колко близки и сходни сме като енергия, начин на мислене и светоглед.
„Аз, Гарванът” е пътешествие из човешките дълбини и потайности, превратности и странности. Приключение, което не може да се сравни с друго. Пътуване към себе си и към истините. Последният разказ, който е озаглавен като целия сборник от разкази и повести е като отделен роман, в който живеят всички предишни и същевременно е цял идиличен свят. Думите не стигат да се опише подобно явление като писането на Станислава. Такива шедьоври и размисли могат да се родят само от голяма болка или много развинтено въображение. Често двете вървят ръка за ръка по пътя към създаването.

Не знам Бастет или Аз, Гарванът е по-хубава. Авторката пише интригуващо, рядко съм толкова емоционален на произведения на български автор, прекрасен финал на смислена книга, които не заслужаваш, че си прочел.